Битие, глава 22
ДА ПОЖЕРТВАМЕ ЗА БОГА…
„И каза Бог: Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (Битие 22:2)
Често употребяваме израза „жертвам за Бога“, за да придадем по-голяма важност на доброволните си дарения в църквата. За нас „жертва за Бога“ са и торбите със стари дрехи и храните, събрани за бедните. Дори употребяваме този израз за времето, прекарано в църква…
Какво неразбиране само! Нека не се лъжем!
Бог не е просяк, та да се блазни от стотинките, които пускаме в дискоса! Нито е голтак, който ще облече нашите износени дрехи. Нито е стар, богат роднина на смъртно легло, за когото отделяме време за визитация, за да не ни изключи от завещанието си.
Бог е славен Бог… и ако ще жертваме нещо за Него, нека не е от излишното, остарялото и непотребното! „Жертва за Бога“ не може да бъде мършавото, болното и сакатото! И нека да не казваме за нещата, от които искаме да се отървем, че са дадени за „Слава на Бога!“.
— Чуйте! Бог не е за подигравка!
Не е никаква „жертва за Бога“ и когато правим нещо за родителите си, за децата си или за приятелите си! Това го правят и безверниците, и злите, при това без да се хвалят!
И какви „жертви“ са това?
Помислете за жертвата на Авраам… В нея не е имало нищо театрално, фалшиво, показно или похвално, и никога по-късно Авраам не я споменава, нито се хвали с тази жертва!
Защо ли? Защото „жертвата за Бога“ е несравнимо повече от това, което сме готови да дадем! И със сигурност Бог знае, че не сме готови за такава жертва, затова и не я е поискал от нас, нали?
