30 Юни / Лука

прочит за деня:  Лука 15-16 глава

ЗАВРЪЩАНЕТО
НА БЛУДНИЯ СИН

Когато чета
притчата за блудния син пред очите ми винаги изниква картината на Рембранд
„Завръщането на блудния син“. В нея великият художник е запечатал онзи момент
на пълно и безрезервно съкрушаване на завърналия се син. Той е заровил глава в
отворените обятия на своя баща като малко дете, което е сънувало кошмар и е
изтичало да се скрие в скута на майка си. В картината той е на колене и от
позата на цялото му тяло се излъчва онова тихо „с-мир-ение“, което изпълва „с
мир“ всичко наоколо. Смирението винаги носи мир. Онзи мир, за който Исус казва,
че светът не познава. Мирът, който можеш да изпиташ само в обятията на Татко.

Ето защо
винаги съм свързвала тази картина с усещането за мир. И някаква особена
светлина. Защо ли? Отворих на нея и се загледах отново. Ами да – лицето на
бащата свети от радост. Радост, която прелива в неимоверна нежност, стаена в
ръцете положени върху раменете на сина. Жест, в който почти физически можеш да
усетиш любовта на Небесния Баща.

Лука описва
тази среща малко по-различно, но чувството е същото. „А когато беше още далеч,
баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го
целуваше“. (Лука 15:20).

Това е онази
любов, която чака до край, на всичко се надява и на всичко хваща вяра. Синът е
още далеч, когато бащата го вижда. Колко ли дни е стоял на прага и се е взирал
в далечината? Също като онзи човек, който имал сто овце, но когато една от тях
се е загубила, той оставя деветдесет и деветте, за да я търси и когато я
намира, я слага на раменете си с огромна радост и празнува намирането й.

Такава е
любовта на моя Небесен Баща. Така ме чака Той всеки един ден, в който съм
отделена от Него. Стои на прага и се взира, търпеливо чака да „дойда на себе
си“, за да се сгуша в прегръдката Му „с-мир-ена“, утешена, окрилена. И всеки
път, когато притихна там, лицето Му заблестява от радост, а сърцето празнува.

Габриела Николова