16 Ноември

16 Ноември
Псалм 73:23-24; 1 Коринтяни 13:12

ГЛЕДАШ ДЕНЯ, КОЙТО СЕ Е ЗАДАЛ

и се чудиш как ще стигнеш до изхода на лабиринта от ангажименти. Дали ще имаш силата, търпението и прозорливостта да стигнеш до края му. Тогава си спомняш за Този, Който винаги е с теб и те държи за дясната ръка. Спомняш си обещанието Ми да те водя със съвета Си и започваш да се успокояваш. Поглеждаш отново пътя напред – целият е обгърнат в мъгла. Не различаваш цел, посока, виждаш на една педя от себе си. Несигурна, отново се обръщаш към Мен и се предаваш, потапяш в Моето присъствие.

Мъглата е вид защита за теб – подтиква те да се завърнеш към настоящия момент. Защото Аз може да съм навсякъде във времето и пространството, но ти можеш да комуникираш с Мен само тук и сега. Един ден мъглата вече няма да е необходима, защото ще си се научила да не откъсваш поглед от Мен и пътя непосредствено пред теб.