Чакай!

Какво е за предпочитане? Да ни отговорят отрицателно или да кажат: "Чакай, ще ти отговоря след малко!"? Някак "не"-то, макар и отказ, все пак е посока, яснота – знае се какво следва, с какво трябва да свикнем, да се справим, да преодолеем.

В другия случай уж имаме доверие на този, който бави отговора, но фактът, че трябва да стоим без окончателно решение на питането, съответно на ситуацията, е уморително занимание, подлагащо на изпит и търпението, и доверието ни.

По-лесно е да вдигнеш 40 килограма за кратко и да ги пуснеш, отколкото да задържиш 20 кг за 5 или 10 минути.

Едно е да протичащ 200 м в спринт, друго е да тичаш час, макар и бавничко.

Продължителното напрежение изтощава.

Чакането е напрежение, изпит върху доверието.

Това е неравновесно положение, подобно на дълго стоене на един крак.

Като застиване, чакане, игра на замръзване по време на крачене – единият крак във въздуха, другият – на земята.

Въздух – земя…

Небе – пръст…

Дух – материя…

Обещанието на Христос преди разпятието Му пред учениците и това, което виждаха плътските им очи.

Възкресение, живот, царуване

срещу унижение, смърт, погребение…

Чакане…

Нито да, нито не…

Обещания срещу реалност…

Чакане …

Не до предпоследно.

Не до последно.

А до след последния момент.

Чакане.

Има смисъл, има надежда, заслужава си всяко напрежение и усилие.

Защото след петък и събота винаги идва неделя!

"Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите – бих премалнял.

Чакай Господа; дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! Чакай Господа."