„Йоан – синът на гърма“ – труд, талант и обич на безкрайно висока цена

Вчера изгледах новата версия на театралния мюзикъл „Йоан – синът на гърма“ и докато се наслаждавах отново на прекрасната музика, хореография, текстове и актьорска игра, си мислех, че може би изкуството в тази му форма е най-сложното нещо, което мога да си представя.

По принцип театърът е най-сложната интерпретация. Той събира различни пространства, времеви отрязъци, понякога различни епохи на сцена, която е от няколко десетки квадратни метра и пренася зрителя там, буквално въвличайки ни в ролята на очевидци на историята. Ще кажете – а не прави ли същото киното и изобразителното изкуство?

Не точно.

Киното борави с реалистични картини, там илюзията е зад камерата, а не в пред очите ни. Киното максимално точно заснема реалност до онова, което очевидецът би видял, ако присъства, а освен това и зрителят е поставен в друга времева перспектива – на човек, който слуша разказ за вече случило се събитие. Изобразителното изкуство – било картинно или скулптурно ни представя фрагмент, докосване до един миг, изведен от действието и акцентиран.

Театърът обаче има огромната задача първо да ни въвлече в пространството, а заедно с това и да ни преведе през времето, при това с помощта на оскъдно малко помощни инструменти като декори и костюми. Никъде другаде, както в театъра, герои и зрители не обитават едно време и пространство.

Освен това, когато става въпрос за литературно произведение, като евангелските свидетелства, с които всички са запознати, задачата се превръща в неимоверно сложна. Но най-сложното от моя гледна точка е, че в случая се интерпретира евангелската истина – онова уникално, спасително, изцелително и установяващо велика надежда Благовестие, заради което Евангелията са най-четеният исторически документ и литературна творба едновременно.

Е, „Йоан – синът на гърма“ се справя отлично с цялото така описано предизвикателство. Как се е захванал Тони Радославов с тази непосилна задача, за мен остава необяснима загадка, но резултатът е истински стойностен. В ограниченото време на театралната постановка въпросите на които евангелският разказ отговаря са поставени по пределно ясен и комуникативен за постмодерния човек от поколенията около края на 20 и началото на 21 век начин.

Отговорите, неподправени и истинни, напълно в духа на евангелието, също са изведени по ясен и завладяващ начин. И както прави истинското изкуство водят до нови въпроси, чиито отговори да търсим. 

Сложният сюжет, персонажи и многобройни действия, които са ни представени от Матей, Марк, Лука и Йоан в евангелските текстове, са интерпретирани през няколко сцени, които преплитат, обединяват, разделят и дори противопоставят познатите ни истории по майсторски начин.

И Благовестието заговаря, по чудния и необясним начин, който удивлява света, пленява умове и променя съдби от две хилядолетия насам. И така, истински театър, истинско изкуство, оригинална интерпретация и истинско Благовестие. 

Колко много труд, талант и обич има зад „Йоан – синът на гърма!“ Колко безкрайно висока цена плащат въвлечените да правят изкуство по този начин. Иска ми се да не спират, иска ми се Тони Радославов да продължава да пише и поставя театър, иска ми се двете трупи, които представят мюзикъла да продължават да се занимават с театър и сцената да продължава да бъде част от живота им.

Иска ми се да имаме още послания – ненатрапливи, разбираеми, но истинни, които да можем да споделяме с важните хора в живота ни по естествен, вълнуващ и красив начин.

Затова просто отделете време, преборете се със системата за закупуване на билети или си купете такива от билетния център на НДК. Онова, което ще получите срещу тях тотално си струва, а шансът да получим още християнско изкуство в бъдеще направо вдъхновява.