13 Февруари / СЪДИИ

прочит за деня: Съдии 7-11 СТРАТЕГИЯТА НА БОГ  „И Господ каза на Гидеон: Мъжете, които са с теб, са твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.“ (Съдии 7:2) Този стих напомня нещо много важно. Избавлението от…

13 Февруари / СЪДИИ

13 Февруари / СЪДИИ

прочит за деня: Съдии 7-11

СТРАТЕГИЯТА
НА БОГ

„И Господ
каза на Гидеон: Мъжете, които са с теб, са твърде много. Не мога да предам
мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.“ (Съдии
7:2)

Този стих
напомня нещо много важно. Избавлението от Бог и неговите победи са винаги на
границата на невъзможното за хората, а често пъти и много отвъд тази граница.
Защо? За да е ясно и видимо за нас, че Той го е направил, че сами не сме се
избавили, че за нас е било далеч над възможностите ни.

Бог не дели славата Си с никого!
Когато Бог прави нещо, цялата слава е за Него и ние не можем да си приписваме
заслуги. Точка! Можем да благодарим, да чуем гласа Му, да се покорим и да
станем свидетели на чудото. От Неговата слава, обаче, не можем да крадем. За да
излезем от угнетението е нужно само да Му повярваме, че Неговата стратегия е
винаги уникална и безотказно ефективна.

Силата и избавлението не е в множеството,
противно на нашите човешки очаквания, нито в „калабълъка“, в който се чувстваме
по-сигурни и защитени. От 32 000-ната армия на Гидеон, Бог му остави само 300
души, пресяти на два пъти и отбрани. Ако погледнем и на други места в Библията,
Бог използва единици, за да задвижи промяната. Моторът на събитията обикновено
са шепа хора, единици, чули Божия глас, но в последствие ползата е за мнозина и
то за поколения напред.

Нашата зависимост от Бог е ключът към победата.  Ако не сме зависими от Него, може да решим, че
сме способни и сами да се оправяме, че Той не ни е нужен… а това би било
голяма заблуда! Никога нашите възможности и нашите усилия няма да могат дори
отдалеч да помахат, камо ли да се сравнят с Божието изобилие и съвършенство при подреждане на ситуацията до най-малък детайл. Затова трябва
да сме благодарни за нещата, които ни държат зависими от Бог, които подклаждат
нуждата ни да Го търсим и да се молим.

Важно
е да помним какво Той е направил за нас
, след като вече
Бог е дал победата. Да помним и да знаем кои сме, за да си отстояваме
територията и Неговите чудеса в живота ни. Ще дойде време, както при Ефтай в 11
глава, когато врагът ще изникне изневиделица и, всявайки страх, ще предяви
претенциите си върху нашите победи:

 „А царят на
амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне
земята ми… Затова сега върни тези земи
по мирен път.“ (Съдии 11:13)

Тогава Ефтай
му отговори:

„И сега, след
като Господ, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли
ще притежаваш земите им?… Триста
години са минали, откак Израил
се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени
край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? Така че не аз съм
съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. (Съдии
11:23, 26-27)“

Невероятна смелост,
категоричност и убедителност има в отговора на Ефтай, защото колкото повече знаеш
кой си и кой е Господ, който те е избавил, толкова по-твърдо можеш да се
изправиш пред врага и да му занулиш претенциите.

Боряна
Стайкова