Пастирите и депресията

Lifeway Research публикува проучване за психичните заболявания в протестантските църкви в Съединените щати и как пастори и посетители на църква се справят с тях – лично и като паство.

Според проучването 54% ​​от пасторите са казали, че „познават поне един член на църквата, който е бил диагностициран с тежко психично заболяване като клинична депресия, биполярно разстройство или шизофрения“.

34% казват, че никога не са имали членове на църквата с диагноза тежко психично заболяване. Повечето пастори са имали работа с малка група хора с психични заболявания (18% 1-2 и 18% казват 3-5 души), отколкото с по-големи групи (6-10: 8%; 11-20: 5%; над 20: 6%).

Скот Макконъл, изпълнителен директор на Lifeway Research, обяснява, че „настъпва здравословна смяна на поколенията, тъй като по-младите водачи и такива на средна възраст много по-често срещат хора в църквата с тежки психични заболявания, отколкото най-възрастните пастори“.

„Не е ясно обаче дали присъствието на хора с тежки психични заболявания се увеличава сред членовете на църквата или те просто са се почувствали по-удобно да споделят диагнозата си с по-млади пастори“, добавя той.

Изследователите също са анализирали как психичното заболяване засяга лично пасторите, като се има предвид, че „26% казват, че лично са се борили с някакъв вид психично заболяване, включително 17%, които казват, че имат подобна диагноза, и 9%, които са го преживели, но никога не са били диагностицирани“. 74% са отговорили, че никога не са имали психично заболяване.

Броят на пастори с психични заболявания остава стабилен в сравнение със същото проучване през 2014 г. (23%), но сега има повече диагностицирани случаи (17% срещу 12%).

Проучването също така показва, че „пастори под 45 години (37%) са най-склонни да кажат, че са преживели психични заболявания“.

„Въпреки че типичният пастор сам не е имал психично заболяване, те проактивно говорят за тази нужда и се чувстват отговорни да помогнат“, посочва Макконъл.

Въпреки това той предупреждава, че „37% от пасторите рядко или никога не повдигат темата от амвона“.

Проучването също така посочва, че „60% от пасторите казват, че говорят за остри или хронични психични заболявания в проповеди или големи групови сбирки поне веднъж годишно.  2 от 5 пастори повдигат въпроса няколко пъти годишно, като 30% говорят за него няколко пъти годишно, 9% около веднъж месечно и 4% няколко пъти месечно.

В сравнение с данните от проучването от 2014 г., „когато 49% казват, че рядко или никога не говорят за това […] пасторите са по-склонни да повдигнат темата в голяма група днес“.

По-голямата част от анкетираните пастори ( 89% ) са съгласни, че „местните църкви имат отговорността да предоставят ресурси и подкрепа за хора с психични заболявания и техните семейства“.

Сред тези пастори 86% се чувстват подготвени да идентифицират кога има психично заболяване, което може да изисква намеса на медицински специалист, докато 12% не се чувстват подготвени.

„В годините между проучванията повече църкви са разработили планове за подкрепа на семейства на хора с психични заболявания. Още няколко предлагат обучение за лидери за идентифициране на симптоми на психични заболявания“, подчертава Макконъл.

Според проучването „най-честият начин църквата да се грижи за някой с психично заболяване е да има списък с експерти по психично здраве, към които да насочва хората “. 68% от анкетираните църкви разполагат с такъв.

Освен това, 20% от църквите осигуряват обучение за лидери за идентифициране на симптоми на психични заболявания и приемат групи в тяхната общност, които помагат на хората с психични заболявания; 18% имат съветник от персонала, който има опит в психичните заболявания ; и 7% казват, че предоставят други ресурси.

Източник: "Евангелски фокус"