1 КОРИНТЯНИ, глава 3

Откъс от „Духовният човек“, том първи на Уочман Ни, издание на Мисия Възможност.

“Не знаете ли – пише апостол Павел- ­ че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?”
(I Кор. 3:16).

На апостолът е било да­дено откровението да сравни човека с храм.
Както Бог някога е обитавал в храма, така Святият Дух днес обитава във вярващите. Библията сравнява човека с храм. И чрез това сравнение съвсем ясно проличават трите съставни елемента на човека.

Известно ни е, че храмът се дели на три части ­ Външен двор, Светилище и Светая Светих. Първата част ­ това е външният двор, който е видим и се посещава от всички. Цялото външно поклоне­ние се извършва тук. Светилището е мястото, където влизат са­мо свещениците и принасят на Бога кръвта, елея, тамяна и хляба.

Колкото и близо да са до Бога, те се намират все още от външната страна на завесата и не могат да влязат в Неговото непосредстве но присъствие. Бог обитава Светая Светих, откъдето сияе вечната Му слава. Иначе там цари тъмнина. Никой човек няма право да влиза в Светая Светих. Макар първосвещеникът веднъж годишно да влиза тук, това само показва, че докато завесата не бъде разкъсана, в Светая Светих не може да влезе нито един човек.

Човекът е храм Божий и също се състои от три части.

ТЯЛОТО – това е неговият, така да се каже, външен двор, видим за всички. Чрез тялото си човек трябва да изпълнява всички Божии повели. Божият Син пожертва тялото Си за човека.
Вътре в тялото се на­ мира душата на човека, която представлява неговият вътрешен живот, включвайки в себе си емоциите, волята и разума. Това е светилището на новородения, духовно възкръснал човек. Негова­ та любов, воля и мислене са напълно просветени, за да служи той на Бога, както в древните времена е служел свещеникът.

Още по-­навътре, зад завесата, се намира Светая Светих, къде­ то човешката светлина никога не прониква и невъоръженото око никога не поглежда. Това е “покривът на Всевишния” (Пс. 91:1), обиталището на Бога. Човек не може да проникне там, ако Бог не разкъса завесата.
Това именно е духът на човека. Духът живее зад пределите на съзнанието на човека, зад пределите на неговата се­тивност. На това ниво човек се слива и общува с Бога.

Светая Светих не се нуждае от светлина, защото Сам Бог оби­тава в нея. Светилището е озарено от светлина, която струи от седем свещника. Външният двор е огрян от дневната светлина. Всичко това са преобрази и символи за новородения човек. Него­ вият дух е подобен на Светая Светих, в която обитава Бог. В това място, където цари тъма, нахлува вярата. Човекът не може да види, почувства или разбере това място. Душата е подобна на светилището, защото тя е просветена от множество рационални мисли и понятия, от множество познания за нещата в идейния и мате­риалния свят. Тялото се сравнява с Външния двор, ясно видим за всички. Физическите действия на човека се виждат от всички.

Редът, който Бог е установил и ни е предоставил, никога не се обръща: “духът, душата и тялото ви“ (I Сол. 5:23).
Не се казва душата, духът и тялото, както не се казва тялото, душата и духът, а именно “духът, душата и тялото”. Духът е на първо място, като най­-съществената част на човека, и затова е посочен пръв; тяло­ то е най-­нисшата част, и затова е посочено последно; душата се намира по средата и е спомената в средата. След като осъзнаем този Божий ред, можем по-добре да оценим Божията мъдрост, от­разена в Библията, където се сравнява структурата на човешкото същество със структурата на храма. Ние виждаме как Светая Све­тих, Светилището и Външният двор съответстват по ред и значе­ние на духа, душата и тялото на човека.

Служението в храма се извършва, съгласно откровението, под купола на Светая Светих. Всичко, което става в Светилището и във Външния двор, се ръководи от присъствието на Бога в Светая Светих. Това е най­-святото място в храма. Може да ни се стори, че в Светая Светих нищо не става, защото там цари тъмнина. Цялата дейност се извършва в Светилището. Онова, което се извършва в двора, се ръководи от свещениците в Светилището. Но всичко, което се извършва в Светилището, всъщност се насочва и ръково­ди от Светая Светих, макар там да царят пълна тишина и покой.

Съвсем не е трудно да се вникне в духовното значение на всич­ко това. Душата ­ органът на нашата личност ­ се състои от разум, воля и емоции. На пръв поглед, душата контролира всички действия на човека, защото тялото се подчинява на нейните заповеди. Преди грехопадението обаче, макар и много активна, душата се е ръководела от духа. Този съвършен ред е целта, която Бог иска да постигне в нас: на първо място е духът, след това душата, и едва тогава тялото.

Можете да си поръчате трите тома на ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
на имейл: [email protected]