Когато светът се срива

Народ, чиито лидери някога представяха САЩ като „град на хълм“ и „светлина на света“, сега има президент, който демонстрира имперски амбиции (подобни на тези на Руската федерация) с подчертано транзакционно мислене.   Свидетели ли сме на края на международния световен ред, какъвто го познавахме? Всичко сякаш се руши под краката ни. Нещата, които на Запад приемахме за даденост, изглежда вече не важат.   Също така вярвам, че това бележи началото на края на „Американската империя“. Когато САЩ преследват имперски амбиции, нещата не изглеждат добре за тях. В световен мащаб ние сме доста навлезли в азиатския век.   Американската изключителност - Pax Americana, подкрепата за свободите на гражданите и демокрацията по целия свят (поне амбициозно) - е изчезнала.    Страхувам се, че САЩ губят своя морален авторитет на световната сцена и с разрушаването на USAID те дори се отказват от своята мека сила в световен мащаб. Живеем в мултицивилизационен, многополюсен и многостранен свят. Това представлява отлична възможност - при условие, че повече страни сътрудничат за мир.   Вместо да прегърнат този нововъзникващ свят, САЩ се връщат към тарифи, търговски войни и дори потенциално истински войни. САЩ зглежда по-фокусиран върху заграбването на земя и създаването на нови сфери на влияние в Европа, ангажирайки се директно с Русия, без да се съобразява с нейните дългогодишни съюзници и приятели в свободния свят.   Губят ли САЩ своята легитимност, доверие и лидерство в насърчаването и поддържането на основан на правила международен ред?   Страхувам се, че е така. Надявам се също така, че това ще послужи като сигнал за събуждане за Европа да остане обединена и да защити своите интереси и място в свободния свят. Хората често забравят, че европейската интеграция беше най-големият и най-сложен мирен проект в историята – и той проработи. Досега.   P.S.   Напълно подкрепям прекратяването на войната, която Русия води в Украйна. Но отношението на Тръмп към Украйна така, сякаш тя е започнала войната, е ужасяващо, а отдалечаването на Украйна в мирните преговори тревожно напомня на Пакта Рибентроп-Молотов (споразумение за ненападение, предшестващо Втората световна война; о, каква трагична ирония). Той също така служи като ярко напомняне на нас, източноевропейците, за случилото се в Ялта не толкова отдавна. Тъй като бяхме „продадени“, в крайна сметка живеехме при комунизма, хванати в капана на сферата на влияние на Съветския съюз за половин век.   Аdrian Petrice e румънски политолог и икономист, който е запален по философията, технологиите и културата