Tag Archive | "Библия"

Tags: , , ,

Женевската Библия (1557-1560)

Posted on 05 септември 2010

1599geneva[1]Д-р Доний К. Донев

Докато Великата и Епископската Библии се четат в църквите, три последователни англоговорящи поколения четат Женевската Библия в домовете си. Това е Библията на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Оливър Кромуел и Джон Бънян. Наричат я Пилигримската Библия, защото първите заселници в Америка я предпочитат пред изданието на Кинг Джеймс.

След като Едуард VI, синът на Хенри VIII е детрониран през 1553г., на престола се възкачва сестра му Мери Тудор. По време на царуването й, протестантските постижения на Едуард са унищожени и Англия се завръща към римо-католицизма. Английските реформатори са принудени имигрират и търсят спасение в Женева, която е контролирана от Джон Калвин и Теодор Беза. Сред тях е зетят на Калвин, Уилям Уитингхам (1524-1579).

През 1557г., Уитингхам, Антони Гилби и Томас Сампсън издават нов английски превод на Новия завет. За базов текст са използвани гръцкия Нов завет издаден от Естиен през 1551г. и латинската версия на Теодор Беза (1556). Старият завет следва Великата Библия, като текстът е коригиран в съпоставка с еврейски и гръцки оригинали и сравнена с латинската версия на Лион Юда. Проектът е финансиран от английската църква в Женева, а цялата Библия е отпечатана от Ролан Хал през 1560г.

Няколко са факторите, които определят важността на Женевската Библия. На първо място, тя е първата английска версия направен от преводачески екип изцяло с помощта на гръцки и еврейски оригинали. Стандартният готически шрифт е заменен с по-лесен за четене латински, а за думите, които не са в оригинала, е използван наклонен шрифт. Това е също и първата английска Библия в която текстът е разделен на стихове и е без параграфи, по примера на четвъртото издание на гръцкия Нов завет на Стефанус (1551г.).

Самата Библия е с размери 13х19см. и съдържа 80 книги. Текстът е разположен в две паралелни колони. Коментарните бележки са разположени от двете страни на текста на всички книги, освен апокрифните. Предговорът й съдържа един от трактатите на Калвин известен като: „Христос е края на закона”. Множеството коментари върху текста обясняват трудните за разбиране места, съдържат исторически и географски препратки заедно. Повечето бележки обаче са доктринални в духа на Калвин, дори върху стиховете които целенасочено или по невнимание са преведени погрешно. Известна е като „Библията на бричовете”, заради превода на Битие 3:7, където Бог прави „бричове” на Адам и Ева (вместо „препаски”). Бележката към Откровение 9:11 определя „ангела на бездната” като „Папата Антихрист, цар на лицемерите и посланик на Сатана”.

По време на 45-годшиното царуване на кралица Елизабет, са публикувани повече от 100 различни издания на Женевската Библия. Половин век след отпечатването на Кинг Джеймс, Женевската Библия продължава да бъде най-популярната версия в Англия. Въпреки неприязънта на преводачите на Кинг Джеймс към Женевската Библия, те я използват почти толкова, колкото и преводите на Тиндейл. Изчислено е, че около 19% от първото издание на Кинг Джеймс през 1611г. са взети копирани от Женевската Библия. Дори в оригиналният предговор към Кинг Джеймс, библейските цитати са от Женевската Библия, а не от самото издание на Кинг Джеймс.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , ,

Великата Библия (1539)

Posted on 26 август 2010

greatbible-cal[1]Д-р Доний К. Донев

Библиите на Матюс и Ковърдейл излизат от печат с позволението на Хенри VIII. По заповед на краля, през септември 1538г., са поставени във всяка църква в Англия, което ги прави задължителни за използване по време на богослужение. Самите свещениците предпочитат по-голямата и удобна по размер Библия на Матюс.

От септември 1538 до април 1539, използването на английската Библия нараства неимоверно. Кралската заповед гласи: „да не бъде обезкуражаван никой от четена или слушане на Библия, но да се насърчава и провокира всеки да чете същата, която е самото живо Слово Божие”. Миряните взимат заповедта присърце и четат Библията дори по време на богослужение до толкова, че няколко месеца по-късно кралят е принуден да издаде нова заповед с която да забрани такова поведение в църква.

Неминуемо се стига до идеята за нов превод, който е равен по точност на текста на Матюс, но изключва неговите коментарни бележки по текста. Кромуел дава тази задача на Майлс Ковърдейл. Според кралската заповед новата Библия трябва да е по-голяма по размер от Матюс, което и дава титлата „Великата Библия” – не толкова заради качеството на превода, колкото заради огромния й размер. Единичната страница е 38х25.5см.

Допълнително, Великата Библия бива приковавана за църковния амвон с вериги против крадци. Самият печат трябва да бъде осъществен в Париж, но заради голямата съпротива на френското свещенство е завършен в Лондон през 1539 и тя става първата „оторизирана” английска Библия. Всяко копие от изданието й носи специална анотация на заглавна страница: „Това е Библия предназначена за използване от църквите”.

Ковърдейл не владее гръцки и еврейски и ревизията му използва Библията на Матюс за базов текст, като целенасочено изоставя оригиналната анотация по текста. Поправките му са малко или много съгласувани с латинското и гръцкото издания на Нов завет на Еразъм. Великата Библия замества Лутеровият ред на книгите, който поставя Евреи, Яков и Юда най-накрая, с реда на Еразъм. За ревизията на Старият завет е използвано Мюнстеровото ново издание на латинския Стар завет. Първото издание е незадоволително и е последвано от второ през април 1540г., което за първи път съдържа пролог написан от Кранмер. Трето и четвърто издания следват съответно през юли и ноември 1540 и май 1541. Великата Библия е издадена в общо шест различни ревизии.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: ,

Френската Библия

Posted on 17 август 2010

FrenchBible[1]д-р Теол. Доний К. Донев
Фрагменти на Библията на френски език съществуват от средата на 12в., в превод на албигойците и валдензите (валди), най-вероятно повлияни от готските фрагменти на Вулфила и прото-богомислката текстова традиция. Библията, която Карл Велики използва е ръкопис направен от Раул д’Пресли през 1377г. През 1476 текстът на Новия завет е преведен на френски от латинската Вулгата и отпечатан в Лион. Две години по-късно Жан д’Рели отпечатва своята „Велика Библия” адаптирана от текст на Жирард дьо Мулинс от края на 13в.
За първи път, официално френско издание на Новия завет преведен от гръцки се появява едва през 1523г. под редакцията на Симон де Колинез, а Стария завет през 1528. Преводът е дело на римокатолическия свещеник Жак Лефевр д’Етапл (1455-1536). Старият завет е превод от латинската Вулгата, а за Новият завет се предполага че е използван френски вариант на Текстус рецептус и множество оригинални гръцки ръкописи, до които Лефевр е имал достъп като професор в парижкия университет.
Идеята за превод на Библията на френски, Лефевр получава докато изследва Павловите послания като преподавател в парижката Сорбона. В по-късните си коментари, той ще напише: „Само Бог е който чрез благодатта си, чрез вяра оправдава за вечен живот. Има праведност от дела, но и праведност от благодат; едната идва от човек, а другата от Бога; едната е земна и преминава, а другата е небесна и вечна; едната е сянка и белег, а другата е светлина и истина”. Реформаторските идеи на Лефевр имат исторически последствия. Един от неговите ученици, Уилям Фарел става ключов лидер на протестантската реформация и учредява правителство в Женева преди Жан Калвин.
Когато Лефевр публикува за първи път френския превод на Четвероевангелието през 1522г., той изпраща копие на сестрата на крал Франсоа I, Маргарита. Новият превод се разпространява изключително бързо и през 1524г., във Базел са основани библейско дружество и асоциация на книгоразпространители. Въпреки, че самият Лефевр е на 67г., Сорбоната го заклеймява като еретик. Около 1525г., той е принуден да напусне Франция и се установява в Страсбург. След като Маргарита измолва помилването му, той е се връща във Франция като учител на кралските деца. След нова вълна от гонения, е преселен в южна Франция, където живее до смъртта си през 1536г.
Година преди да почине, Лефевр става свидетел на ново издание на френската Библия, дело на преводача Пиер Роберт Оливетан (1506-1538). Оливетан е родом от Нойон и е братовчед на Жан Калвин. Учи право в парижкия университет, а по-късно и в Орлеанс, където приема протестантските доктрини и се предполага, че е човекът, който просвещава Калвин в учението на Реформацията. Преследван от католическата църква като лютеран, той избягва в Страсбург през 1528г., където учи старогръцки и еврейски. През 1532г. предприема пътешествие в северна Италия за да набави от валдензите финанси нужни за издаването на френска Библия. Решението за нова френска Библия е взето на специален събор състоял се през октомври 1523г. За целта валдензите събират 1500 златни крони. С тези финанси, през 1533 Оливетан отива в Женева, където с помощта на Лефевр започва нов френски превод на Писанията.
Новото издание, което е отпечатано в Нюшател през 1835г., е базирано на преводът на Лефевр, но съдържа множество нови коментари и поправки направени при сравнение с най-добрите гръцки и еврейски ръкописи за онова време. Предговорът е написа лично от Жан Калвин, който през 1540г., след смъртта на Оливетан, издава в Женева своя ревизия на текста.
През 1550г., преводът на Оливетан става основа и за публикуваното на католическо издание на френската Библия. През 1553г., Роберт Етиен (1503-1559) публикува това издание с разделение по глави и номерация на стиховете. То е ревизирано чрез внимателно сравнение с гръцките и еврейски оригинали и публикувано отново през 1588г. от наследника на Калвин в Женева, Теодор Беза.
През 1695 г., Антоан и Луис Исак Лемастре от абатството Порт-роял, издават нова версия на френската Библия. Преводът отнема 21 години – от 1672 до 1693, но за това пък получава широко разпространение, благодарение на приемствеността му от Британското и чуждестранно библейско дружество. Вероятно затова е отхвърлено от двама папи: Клемент IX и Инкокентий XI.
Веднага след това издание, в периода 1696-1707, Дейвид Мартин ревизира превода на Оливетан, като заменя остарели и идиоматични изрази с думи от говоримия френски език. Подложен на гонения заради работата си по текста на Библията, той напуска Франция и до края на живота си работи в Холандия.
Следва ревизия на текста на Оливетан направена от Жан Фредерик Остервалд, която излиза от печат в няколко издания в периода 1724-44г. А през 1881г. Френското библейско дружество издава своя ревизия на текста на Остервалд под редакцията на швейцарския пастор Карл Фросард, с Нов завет през 1869г., и цялостно издание през 1872. В предговора към първото издание е записано: „В преводът на Библията, ревизиран от Дж. Ф. Остервалд имаме версия, чийто произход е част от корените на Реформацията….”
Преводът на Оливетан, в неговите ревизии, става оторизирания френски текст на Библията до втората половина на 19в., когато новите преводи на Сегонд и Дарби се появяват на бял сват. Сегонд (1810-1885), пастор в Женева и професор по Стар завет в Лозана, публикува изцяло нов превод на френската Библия, първо Стария завет през 1874г., и Новия едва 6 год. по-късно. Ревизията на този текст от 1910 е широко разпространена, с няколко минимални поправки в периода 1975-1978г.
Френски превод на Библията от Джон Дарби, който излиза от печат през 1885г., е адаптация на английското му издание, направен от негови френско говорящи колеги. Следвайки текст-критичните издания на оригиналните текстове, версията на Дарби става сериозно предизвикателство към превода на Оливетан, заради разликите между новооткритите ръкописи и Текстус рецептус. Предговорът към изданието на Дарби гласи: „Текстус рецептус е бивал многократно променян, а моята цел бе по-правилен превод …. като добре се знае, че Текстус рецептус няма истински авторитет, нито е английската версия взета от него, — а е по-стара с доста години. С няколко вариации, които критиците повече или по-малко забелязват, Текстус рецептус е препечатка на по-ранни издания. От които Стафанус 1550 най-бележит, а до него Еразъм и Беза…. (бележката на) Елзевир става достояние едва век по-късно с фразата в техния предговор „textus ab omnibus receptus”…. Ние отхвърляме текста, който без никакво основание е бил наречен от Елзевир, „приет текст”.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , , , , ,

Мартин Лутер: Библия, която реформира историята

Posted on 13 август 2010

x-luther-mnk-c[1]Д-р Теол. Доний К. Донев

На празника Вси Светии (31 октомври 1517г.), Реформацията е вече факт, на който предстои да промени историята. Предизвикателствата за публичен дебат по най-наболелите социални и религиозни въпроси, заковани на портите на витенбергската катедрала, е предизвикателство, което нито църквата нито, историята могат да подминат.

Трите стълба на които се крепи католическата йерархия са разклатени завинаги. Духовната власт над храма, Лутер предизвиква с призив за свещеничество на всички вярващи (светии). Светото папско право да свиква църковен съвет, е заплашено от предизвикателство за публичен дебат. И не на последно място, Реформацията на църквата, която монахът от Ерфурт предчертава, цели да даде Библията на всеки човек, който иска да я притежава, чете и тълкува.

Но пътят към тази стратегия, Лутер открива в превеждането на Библията. Точно шест месеца преди да напише своите 95 тезиса, витенбергския професор по „сакрални Писания” превежда седемте псалма определени от папата Инокентий III (1198-1216) като „покайни” за време на поста (Псалм 6, 31, 37, 50, 101, 129 и 142). Следва превод на няколко други библейски пасажа: десетте заповеди, Господната молитва, молитвата на цар Манасия, молитвата на Мария, всички придружени с коментарни бележки.

Тези преводи са разпространени и толкова добре приети, че Лутер е многократно умоляван от приятелите си, сред които най-настойчив е високо образования Меленктон, да преведе цялата Библия на говорим немски език. Но осъзнавайки своите средни познания по гръцки и еврейски, той като че ли нарочно забавя своя отговор и се съсредоточава върху други издания между които: Адрес до християнските благородници на немската нация, За вавилонското робство на църквата, За свободата на християнина и т.н. Ще минат години докато Лутер осъзнае други свои качества, които ще допринесат за направата на превода: добро познаване на немските диалекти, ентусиазъм за разбиране на Евангелието, широка проповедническа и преподавателска практика, комбинирани с моментумът, който Реформацията набира въпреки огромната опозиция.

През 1521г. на съвета във Вормс, на който присъства и император Карл V, осъжда Мартин Лутер въпреки блестящата му защита на 95-те тезиса. Той е отвлечен и заточен в кулата на крепостта Вартбург, която в своите спомени често ще споменава в своите спомени като личен „Патмост” и „пустиня”. Там, в затворническата килия, се ражда немският превод на Библията. От ноември 1521 до март 1522г., използвайки само гръцко-латинския паралел на Еразъм (изд. 1516г.или второто му ревизирано издание от 1519г.) Лутер превежда целият Нов завет. След продължителна преработка при завръщането му във Витенберг, изданието излиза от печат анонимно на 21 септември 1522г. Години по-късно, този превод ще бъде наречен „септемврийската Библия” – първото новопреводно издание на говорим език направено директно от гръцкия оригинал. Второ издание на лутеровия превод с множество корекции следва през декември същата година.

През 1523 Лутер издава немско издание на Петокнижието базирано на превод от мазоретския оригинал публикуван през 1494 от Албертаний Бреския. Петокнижието е публикувано като фолио с 11 гравюри в печатницата на Мелкиор и Майкъл Лотер във Витенберг и е първата съвременна версия на Стария завет на говорим език. За усъвършенства превода от еврейски, Лутер използва Септуагинтата и Вулгата, заедно с преводаческите бележки на Николас Лира; а за да завърши книгата Левит, заколва няколко овце и дълго спори с местния месар за немските имена на телесните им части.

Псалмите в превод на Лутер излизат от печат през 1524г., а цялата Библия на говорим немски е готова около 1530. В процеса на работа, Лутер открива Библейска колегия с членове: Меленктон (старогръцки), Бугенхаген (латински), Крукигер (еврейски), Юстий Йонас и Аврогалий. Колегията се събира веднъж седмично, няколко часа преди вечеря, за да обсъжда превода на Библията. Присъства и Георг Рьоре, първият свещеник ръкоположен от Лутер, който става официален коректор на текста. В процеса на работа са консултирани многократно еврейски равини. Понякога, отнема дни на колегията да преведе няколко реда от Йов, а друг път седмици са прекарани в търсене на значението на една непозната дума. Лутер сам пише в своята кореспонденция, че е твърде трудно и почти невъзможно да накараш Йов и пророците да говорят на варварския немски език.

След упорит труд, през 1534г., цялата Библия заедно с апокрифите, е издадена на говорим немски език. Междувременно, Новият завет е излиза от печат в 16-17 различни редакции и над 50 фотокопийни издания. До смъртта си през 1546г., Лутер подготвя общо пет оригинални ревизирани издания на цялата немска Библия, а през 1546г. излиза ревизия направена от приятеля му Рьорер с класическата корекция на 1 Коринтяни 13:8 от „Die Liebe höret nimmer auf,“ на „Die Liebe wird nicht müde“.

През 1568г. в Хайделберг излиза нова ревизия на лутеровата Библия, която включва „тримата свидетели” от 1 Йоан 5:7, 3-4 Ездра и някои други редакционни промени. Лутер целенасочено пропуска „тримата свидетели” до последна ревизия в която участва, нарочно опонирайки Еразъм и по своему проявява текстов критицизъм към неговия Текстус рецептус. Въпреки наложените ревизионни рестрикции в Саксония, не по-малко от 10-11 различни издания на лутеровата Библия са отпечатани. Официални ревизии са издадени от Фредерик вон Маер (1772-1849) и д-р Рудолф Стиер (1800-1862).

Не без значение за направата на превода са лекциите на Лутер и неговите лични бележки по превода събирани през годините в които преподава. Дефакто, те формулират богословските тенденции, които новият превод усилено защитава и които в последствие стават крайъгълните камъни на богословието на Реформацията. Например, преводът на Посланието към Римляните, една от перлите на лутеровата теология, се ражда още през 1515-1516г. и предопределя неговите възгледи както към теорията на превода, така и към устройството на църквата. Екзегетичните експозиции на текста в лекциите на Лутер са защитени от множество цитати от църковните отци. Водещ между тях Августин, цитиран над 100 път. Йероним е споменат 12 пъти, а Кристосъм само пет. В целенасочено противопоставяне на писанията на Еразъм, трудовете на Ориген са изцяло пропуснати, докато специално внимание е обърнато на текстовете на Августин против пелагианската ерес. Тезата която Лутер защитава чрез писанията на Августин, съвсем не е референция към доктрината за свободната воля (широко подкрепяна от Реформацията чрез Лоците на Меленктон), а срещу юдейския легализъм и спасение чрез лични дела – идея която католическата църква застъпва основно чрез учението за индулгенциите.

От изключително значение е и критиката на Лутер към примера с 1 Йоан 5:7, който е един от основните доктринални възгледи, застъпен от Еразъм в изданието на гръцкия Нов завет. Реакцията на Лутер е не само доктринална, тя е и текст-критична явявайки се една от първите документирани критики към Текстус рецептус. Друг интересен пример е добавянето на думата „само” към крайъгълния камък на лутеровото богословие allein durch den Glauben (Римляни 3:28), което поставя апостол Павел в директен конфликт с думите на Яков „nicht durch den Glauben allein” (Яков 2:24). Преводът на Лутер е важен и за формирането на есхатологията по време на Реформацията. Папата е оприличен на звяра (Откровение 13), католическата църква на блудницата Вавилон (Откровение 17), а всички събития на Апокалипсиса са тълкувани в светлината на турското нашествие към Европа.

Но най-важен остава протестантският характер на превода, който включва трите основни доктринални разлики с католическото богословие и практики. Кръщението е не когато ние изберем Христос, а когато Христос избере нас и затова кръщението на невръстни деца според Лутер е библейско. Поставена е под въпрос транс-субстанциалната догма на католицизма, която учи че по време на свещеническата молитва хляба и чашата на Господната вечеря се превръщат буквално и субстанциално (веществено) в тялото и кръвта на Исус Христос. Лутер променя терминологията от истинското тяло и кръв, на истинското присъствие с което Христос е представен в елементите на Вечерята, без което те са просто символи. И не на последно място, преводът като текст и като събитие интонира върху свещеничеството на всеки вярващ, а не само на църковно избран клер, със специален акцент на четене и тълкуване на Свещените писания. Имено тези доктринални аспекти на превода на Лутер го прави национално явление, както като религиозна трансформация, така и като официална писмена реформа на немския език. И то не само в Германия. С разпространението на лутеранството, Библията на Лутер става основа за преводите на датски, шведски, норвежки и холандски езици и продължава да бъде един от най-четените немски преводи на Библията до днес.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , , ,

Ранни версии на немската Библия

Posted on 12 август 2010

GermanBible-2[1]д-р Теол. Доний К. Донев

Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4в. превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-раният писмен образец на тутонската филология. Почти милениум по-късно, се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превода на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.

Близко до този текст е първото печатно немска издание на Библията излязла от пресата на Гутенберг в поне 18 различни ревизии през в периода 1462-1522г. Повечето издания са с двутомно фолио и щамповани илюстрации, съдържащи разнообразни четения от различни варианти на латинската Вулгата. Заради тези различия, архиепископът на Майн, Бертолд издава на 4 януари 1486г. официална забрана против печатане на свещени и научни книги без неговата лична оторизация. Причината която Бертолд посочва е, че немският език е неспособен да пресъздаде казаното на гръцки и латински, и че миряните не могат да разбират и тълкуват Библията.

Точният произход на превода на средновековна немска Библия остава неизвестен до днес, но една от версиите предполага, че е дело на Валдензите, които имат и романска (говорима латинска) версия на Библията, а на местата където Вулгата съдържа различни варианти, за базов текст е използван Тепленсийския кодекс. Другата версия, която произлиза от католическите научни среди, е че средновековната немска Библия е дело на католически монаси, които нанасят само поправки, които не водят до разминаване с доктрините на църквата. Но дори ако това е така, имено тази немска версия на Библията е сред преводите забранявани от няколко римски папи.

Съвременник на тези преследвания и противник на идеята, че Библията не може да бъде разбрана от миряните, Мартин Лутер става защитник имено на този текст, който ползва за прототип при превода, който по-късно ще бъде наречен Библията на Лутер. На 31 октомври 1517 г., монахът от Ерфурт, доктор по теология от витенбергския университет и бъдещ основоположник на протестантството, заковава своите 95 тезиса на външната порта на катедралата във Витенберг. За много историци, това е преклонният, който дава начало на Реформацията. Но истината е, че и движението Реформация и убежденията, които подтикват Лутер към публичното изобличаване на порочните практики на Католическата църква, са положени дълго преди горепосочената дата с неговите първи опити за превод на Новия завет от гръцкия оригинал и получаването на едно ново илюминирано просвещение за значението и силата на библейския текст. Важен елемент в това развитие са лекциите му върху Псалми (1513-1515г.) и Посланието до Римляните (1515-1516г.), в пълните 500 страници с преводачески бележки и коментар оповестени от ватиканската библиотека едва през 1908г., личат неговото лично духовно пробуждане и заченките на Реформацията.

Имено за това начало Лутер ще пише в своята автобиография години по-късно: „Накрая, като размишлявах ден и нощ, Бог ми показа милост и аз обърнах внимание на връзката в думите: „Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” (Римляни 1:17). – и там започнах да разбирам, че праведността на Бога е онази праведност в която човек живее чрез дар от Бога – с други думи, чрез вяра – и това което Павел има в предвид е следното: праведността на Бога, изявена в Евангелието е пасивна; с други думи, това чрез което милостивият Бог оправдава е вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” Разбирайки това, аз се почувствах веднага новороден, все едно бях влязъл през отворените порти на самия рай. Там и тогава цялото Писание стана променено за мен …”

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , , ,

Печатни издания на Еврейската Библия

Posted on 11 август 2010

heb_400[1]Доний К. Донев

Интересът, който изданието на Еразъм Ротердамски създава около оригиналните езици на Новия завет неминуемо се отразява върху Еврейската Библия, която попада във фокуса на средновековната църква. Социалният контекст с определена антисемитска насоченост, мотивира еврейските диаспори в Европа към утвърждаването на собствена култура на основата на религиозно наследство и идентичност в един бързо променящ се свят. Докато изследването на Еразъм започва трудния път към своя апогей, печатането на еврейски свещени текстове вече е факт с изданието на т.нар. Инкунабула (от лат. люлка). Инкунабулата, в различните си частични издания, се появява на бял свят още през 15 век. До нас са достигнали печатни текстове публикувани в следния хронологичен ред:

(1) Кварта издание на еврейския Псалтир с коментар на равин Давид Кимичи отпечатано през 1477 в Болоня.

(2) Фолио издание на Петокнижието съдържащо Онеклоски Таргум с коментар на равин Самуил Ярхи отпечатано през 1482 в Болоня.

(3) Издание на книгите на ранните пророци: Исус Навиев, Съдии, Царе отпечатано през 1488 в Сонцино.

(4) Издание на късните пророци и дванайсетте малки пророци в интерлинеар с коментар на равин Давид Кимичи

(5) Псалтир и Мегилот (или свитъците) съдържащ Песен на песните, Рут, Плач Еремиев, Еклесиаст и Естир отпечатано в Сонцино.

(6) Тритомно фолио съдържащо Хегиограф с няколко равински коментари отпечатано в Неапол през 1487.

(7) Цялата еврейска Библия без коментари отпечатана през 1488 в Сонцино.

(8) Фолио съдържащо Еврейски и Халдейски версии на Петокнижието с коментари на равин Раши отпечатано през 1490 в Изола дел Лири.

(9) Кварта издание на Петокнижието отпечатано през 1491 в Лисабон.

(10) Второ пълно издание на еврейския текст отпечатано през 1494 в Бресткия, използвано от Мартин Лутер в превода му на Стария завет. Трето издание на текста е отпечатано през 1494 в Пиза.

(11) Фолио издание на еврейската библия отпечатано на пергамент в Цариград около 1500г.

(12) Мюнстерската латино-еврейска Библия отпечатана в Базил през 1534 и 1546 използваща изданията от 1488 и 1494 г.

Независимо от горните публикации, през 1502 г. под патронажа на кардинал Хименес, архиепископ на Толедо, започва изготвянето на печатно издание на цялата гръцка Библия в университета „Алкала” (на лат. Комплутум). Изданието се нарича Комплутенски Полиглот и освен гръцкия текст, съдържа Стария завет на иврит заедно с негов латински превод. Редакторите на текста са месиански евреи, които работят с оригинални ръкописи закупени специално за целта на цена 4000 флоринта. Текстът съдържа маркировка на гласните без ударения и е завършен през 1517, но публикуван едва през 1520-22г.

През 1518 г. Даниел Бомберг публикува два важни еврейски текста: издание за християни (с последователни ревизии през 1521, 1525-28, 1533, 1544г.) и издание за евреи под редакцията на Феликс Пратенсис. Изданието съдържа Таргум, Мазора и някои еврейски коментари, но не успява да задоволи нарастващия интерес. По тази причина, Бомберг публикува ново издание под редакцията на един от най-известните по онова време равини, Яков бен Чаим. Текстът е отпечатан през 1525-26г. във Венеция в четиритомно фолио и множествено преиздадено от Брагадин (Венеция 1617г.), Юстиниани (Венеция 1551, 1552, 1563, 1573 г.), редакторите на женевската Библия (1618 г.), Джон де Гара (Венеция 1566, 1568, 1582 г.), Плантин (1566 г.), Хартман (Франкфурт 1595 и 1598г.), витенбергските издатели (1586, 1587г.) и Торес (Амстердам 1705 г.).

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , , , , ,

11.1.11: БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ

Posted on 11 август 2010

bulgarian-video-bible

Проектът цели да създаде първата Библия на български език във видео формат. Тя ще бъде съставена от видео клипове съдържащи прочит на всяка глава от Библията. За да реализира тази идея, екипът на Bibliata.TV се нуждае от вашата помощ.

Вие можете да участвате в проекта БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ като запишете във видео формат и качите на Bibliata.TV една глава от Библията по ваш избор. Видеоклипът може да съдържа прочит, рецитал, песен или драматизация на избрания от вас текст. Не е нужно да е професионално направено. Може да е личен запис, на пастора на вашата църква, на известна личност, на вашата младежка група, вашия екип за хвалене, куклено шоу, скеч, анимация или каквато и да е друга идея. Възможностите на въображението са неограничени.

Готовите видеоклипове качвайте на Bibliata.TV в категорията ВИДЕО БИБЛИЯ. Всеки клип трябва да носи пълното наименование на книгата и главата която сте избрали (напр. Йоан 3, Псалом 23 или 2 Летописи 20). Желанието на екипа на Bibliata.TV е на 11 януари 2011 (11.1.11) да има БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ.

БЪЛГАРСКАТА ВИДЕО БИБЛИЯ ДО МОМЕНТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА АДРЕС: video.bibliata.tv

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in Видео, ПубликацииComments (0)

Tags: , , , , ,

НОВО ПЕЧАТНО РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ НА ЦАРИГРАДСКАТА БИБЛИЯ

Posted on 07 август 2010

1871_300_01[1]Ден на Библията: 7 декември 2008 г.

180 годишнината от новобългарския превод на Петър Сапунов

Година на Библията в България

Християнските интернет портали Bibliata.com, Duh-i-istina.net и Bibles.org.uk публикуват печатното ревизирано издание на първата новобългарска Библия отпечатана в Цариград през 1871 г. Цялостният текст е редактиран в съответствие със съвременната българска азбука в периода 2004-2008 г. Всички думи и словореда на оригиналния превод са запазени.

Тази първа цялостна печатна ревизия на текста се публикува в Деня на Библията (7 декември 2008 г.) в чест на 180 годишнината от новобългарския превод на Четвероевангелието от Петър Сапунов. Тя е едно от събитията с които Bibliata.com участва в Година на Библията в България както следва:

Декември 2008: Печатна ревизия на Цариградска Библия от 1871 г. съвместно с Християнските интернет портали Duh-i-Istina.net и Bibles.org.uk

Ноември 2008: Дни на Библията в училищата на гр. Кърджали

Септември 2008: Bibliata.TV – български християнски видео портал

Юли 2008: Ново ревизирано печатно издание съвместно на Библията от 1940 съвместно с Bibles.org.uk

Юни 2008: Детска Библия 2.0 (аудио, видео и картинки за малките очички)

Април 2008 (Великден): ЙОАН: Евангелие, Послания и Апокалипсис (Нов Бъгларски превод) съвместно с ИК „Игъл”

Март, 2008: Нов Библейски софтуер CrossBgBible съвместно с Cross.Bibliata.com

Декември 2007 (Рождество): ЙОАН: Нов бъгларски превод (пилотно издание) съвместно с ИК „Игъл”

Август 2007: Palm/PDA Библия 7.23 с три превода на Библията Цариградски (1871), РИ (1940) и WBTC (2000) съвместно с GMP Soft.

Април 2007: Molitvata.com – съвместно интернет молитвено служение в партньорство с Wide-n-High

Март 2007: Печатна ревизия на Цариградска Библия от 1871 г. съвместно с Християнските интернет портали Duh-i-Istina.net

За поръчки: http://www.lulu.com/content/4784876

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: ,

Забранената Библия

Posted on 01 август 2010

Bible-chainsД-р Теол. Доний К. Донев

Библията е както най-четената, така и най-унищожаваната книга. Един от историческите периоди на усилено гонение срещу нея е непосредствено преди Реформацията. Това е времето между 8 и 14 век, когато превеждането и четенето на Библията на разбираем език е насилствено ограничавано и достига на думите на Библията до обикновения човек е буквално невъзможен. Имено в този период на историческата сцена се появяват героите на вярата, за които настоящата поредица ще разкаже – мъже, които поставят една цел на живота си – да направят Библията разбираема за всеки човек.

Подобна цел мотивира Йеорним при превеждането на Вулгата от оригиналните езици. Въпреки, че самият превод е поръчан за целите на Католическата църква, Йероним ясно осъзнава важността на това Божието слово да достигне до широките маси. „Непознаването на Писанията”, пише той, „е непознаване на Христос”.

За съжаление, тази перспектива остава на заден план след издаването на Вулгата. Идеята на Йероним да достигне един свят, в който се говори предимно латински, бавно залязва на фона на колапса на западната империя и „вавилонизацията” на Европа. „Новите римляни” говорят немски, френски, англо-саксонски, италиански, испански, но не и латински. А литературният и съвсем небуквален превод на Вулгата е достъпен само за онези, които умеят да разбират динамичните еквиваленти и фразеологичните особености на латинския. Много скоро Вулгата е четена само от един малък кръг от хора, знаещи този древен и все по-често считан за мъртъв език. Повечето от тях са свещенослужители, които предпочитат да запазят правото да тълкуват Писанията, налагайки на обществото своето разбиране и интерпретация на Библията, вместо самата Библия.

Разбира се има и изключения. Между тях са частичният превод, поръчан от Чарлз Велики през 8 век и преводът на Евангелията, направен от Кирил и Методий на славянски. Повечето от тях започват като мисионерски опити за да се превърнат в гео-политически претенции или дипломатическа стратегия на една държава към правителството на друга. В много случаи обаче, непосредственият резултат от търсенето на Библия на говоримия за народ език е директен апел на обикновени Християни за радикална трансформация на църквата и църковната йерархия.

Най-яркият такъв пример, преди ерата на Реформацията, идва от еретичното общество на катарите във Франция. Много скоро подобни опити са започнати в различни европейски държави и то от общества и водачи, които съвсем не са еретични в своето богословско разбиране и църковни практики. Такъв е първият опит за превод на Библията на говоримия английски език, направен от Джон Уиклиф и последователите му (1382-1395 г.). По подобен начин и почти по същото време Ян Хус основно ревизира чешкия превод на Библията. Тези опити за превод на Библията и достигане на всеки човек на говоримият език, неминуемо водят до радикалния импулс за общоцърковна реформация. А тя е повече от нужна и повече от явна, както потвърждават и думите на съвременника на Джон Уиклиф, Хенри Нихтон, който опонира всички, че чрез четенето на Библията на говоримия език „скъпоценното на църквата се превръща в обикновен спорт за масите”.

Неминуемо до времето, в което Еразъм, Лутер и Тиндел влизат на историческата сцена, възгледът, че лично познаване на Божието слово е нужно за духовното развитие на личността, е вече утвърдено. Дори контра-реформаторът Еразъм се съгласява с тази идея в предговора на своя превод на Новия Завет от гръцки на латински, като пише: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.”

Прологът или предговорът на тези нови преводи на Библията разчупващи тъмнината на средновековието, често е манифест към читателите, който не само описва методологията на работа, но и поставя стратегически цели пред обществото, които в повечето случаи са революционни. Така например, Уиклиф пише в предговора на своя превод, че цели: „да направи една латинска Библия истинска и едва тогава да я изучава наново, нейният текст и [преводаческите] бележки по него” – метод на четене на Словото, нечуван за времето. И въпреки, че тези ранни модерни преводи на Писанията по една или друга причина често не успяват да изпълнят целите, поставени в пролога към превода, самата идея за нов систематичен превод от оригиналните езици и прочит на Библията от обикновения човек, създават атмосфера, в която други поемат щафетата и продължават работата по единствения реквизит за църковна Реформацията – нов превод на Библията на говоримия език.

Подбуден от пристигналия във Витенеберг през 1518 нов професор на име Филип Меленктон и неговите лекции върху Омир, Лутер започва да учи старогръцки. В предговора към своя превод на Библията от латински на немски няколко години по-късно той пише: „До момента не съм прочел книга или писмо, в които немския език да е правилно подреден. Никой не се интересува достатъчно от това; всеки проповедник мисли, че има правото да промени [текста] по свое желание и да налага нова терминология”. Целите, поставени от Лутер в предговора на неговия превод реформират не само църковното разбиране за представяне на Библията към всеки човек, но и разбирането, че това представяне трябва да наложи езикови форми на Библията като нов граматически стандарт, реформирайки говоримия език от светски към библейски. Защото не Словото е покорно на езика, а езика на Словото.

Скоро след изданието на Новият Завет в превод на Лутер, английският учен Уилям Тиндел, който също учи във Витенберг, започва превод на Новият Завет от гръцки на английски (вероятно около май, 1524 г.). В предговора към първото издание той апелира към читателите: „Покай се и вярвай евангелието …. и всички грехове ще ти се простят заради кръвта на Христос. Съвестта ми свидетелства, че от чисто намерение сам и верен преведох, до колкото Бог ми даде дарбата на знание и разбиране – та грубостта на работата на първо време да не ги съблазни, но да знаят, че нямах никой да преписва, нито бях подпомогнат от английския на други, които са превеждали Писанията преди време, … за да покажа как Писанията използват много думи, които и без друго са разбирани от обикновените хора.”

Първото издание на превода на Тиндел излиза в тираж от 3000 отпечатани в Уорм през 1526 г. Епископите на Лондон заповядват незабавното му унищожение чрез огън и днес съществуват само две копия на това издание. Само осем години по-късно, Хенри VIII заповядва официален превод на Библията на английски език. Това издание излиза през 1535 г. под ревизията на Майлс Ковърдейл и цели поставяне на копие от Библията на английски език във всяка църква в Англия. То се нарича Великата Библия и използва за базов текст изданието на Тиндел. Този базов текст използват и преводачите на Библията, поръчана от Кинг Джеймс в седемгодишен труд, който е публикуван като авторизирано английско издание на Писанията през 1611 г.

Това са преводите на Библията, които реформират преди да е имало Реформация. Всъщност те са предвестниците, двигателите и основните мотиватори на средновековното възраждане на личността, църквата и обществото. Вероятно защото реформацията, истинската реформация на църквата не започва от реконструкция на нейното вътрешна йерархия, историческо минало, политически капацитет или социална ангажираност. Истинската реформация на църквата започва с превеждането на Божието Слово от оригинала, буквално и разбираемо за всеки човек.

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

Tags: , , ,

Българска Библия от 1938 година

Posted on 17 юли 2010

Д-р Теол. Доний К. Донев

За онези от читателите, които все още се чудят на заглавието, нека стане ясно от самото начало. Българска Библия от 1938 г. съществува. За по-запознатите, които знаят историята около Ревизираното издание 1938/1940г., това може да прозвучи малко странно. Но независимо от това, нека позволим на фактите да говорят и да разкажат истинската история. А тя започва така.

Между двете световни войни в България процъфтява печатането на библейска литература. Това включва не само Библии и Нови Завети, но и голям брой богослужебни книги, изследователски студии, палеографски колаци и дори няколко многотомни поредици, посветени на критическото изследване на библейските текстове. В някои случаи изданията са спонсорирани от чуждестранни или български религиозни издатели, а в други, като например Ревизираното издание на Библията от 1924 г. или многобройните изследвания на славянски писмени паметници, те са субсидирани на държавни разноски. Подемът на печата на библейска и богослужебна литература, се дължи както на историческото значение на протестантските църкви в българската история, така и на про-протестантските настроения, наследени от времето княз Батенберг. Същевременно, либералното протестантското богословие от началото на 20 век оказва влияние и върху евангелските църквите и в България – и е последвано от подем в издаването на консервативна богословска литература със специален фокус върху ревизиите на библейския текст.

Тук е нужно да се отбележи, че след цялостното Цариградско издание от 1871 г., няма нов български превод на Библията. Вместо това, многобройните издания на библейските текстове (включително и тези, оторизирани от Православната църква) са ревизии и корекции на вече съществуващия български текст на Библията, сравнен със английски, руски или славянски източници. Така например, Ревизираното издание на Библията, издадено от Придворна печатница през 1924 г., въпреки че цели да бъде нов критичен български превод на базата на комбинираното английско издание RV/ASV 1901 г., остава просто още една ревизия на Цариградското издание. Това е ситуацията и с т. нар. „Синодален превод”, чиято зависимост от руските източници е не само очебийна, но и притеснителна. Подобна е участта на Ревизираното издание от 1940 г., което въпреки огромната си популярност и разпространение по времето на комунистическия режим в България, също остава просто още една ревизия на Цариградската Библията.

Именно това е изданието, което в годините след режима погрешно ще бъде наречено Ревизирано издание или РИ 1938 г. Грешката в това наименование идва от факта, че ревизирано издание на българска Библия от 1938 дефакто не съществува. Няколко малотиражни джобни издания на Новия Завет, отпечатани в чужбина, носят годината на производство 1938, но техният текст е от фототипно изданието от РИ 1924. За съжаление, грешката за издание от 1938 г. бе подета от множество международни издателства в началото на интернетната ера и геометрически преумножена. За това спомогна и една от първите библейски компютърни програми на български език, която постави годината 1938 като маркер на един от използваните библейските текстове.

За щастие, тази грешка бе поправена преди няколко години и днес е ясно, че Ревизирано издание на българската Библия от 1938 г. не съществува. За това пък, българска Библия от 1938 година има. Това е цветно илюстрирано издание на Библията, което все още може да бъде намерено в някои антиквариати и библиотеки. То е съставено от няколкостотин страници текст, придружен с черно-бели и цветни илюстрации към библейските истории и носи заглавието „Илюстрована Библия”.

Изданието е отпечатано в „Стопанско развитие” през 1937-1938 г., като клишетата са изработени в цинкография „График”. Хартията за черния печат е доставена от книжна фабрика „Княжево”, а за цветния от чужбина. Повечето илюстрации са дело на Ефрем Моше Лилиен (1847-1925 г.). Не е ясно кой е използваният библейски текст в това издание. Например, книгата Естир започва с думите: „Това стана в дните на цар Аззир …”. За сравнение, началото на книгата Естир във всички познати български преводи и ревизии на Библията до момента чете: „А [И] в дните на Асуир …”.

Във всеки случай, Илюстрираната Библия в оригинал е луксозно, цветно издание в ограничен тираж. Началната страница е място за описание на родословното дърво на семейството, което я притежава, което я прави и една от първите семейни Библии на български език. Това издание доказва съществуването на Българска Библия от 1938 г.

Българското издание на Библията от 1938 г. е частичен превод на Стария Завет, преведен от еврейски език за еврейската общност в България. Предговорът, който преводачите прилагат, разкрива важна информация относно целта, метода и процеса на изготвянето му както следва:

(1) Това е нов превод, различен от съществуващите Цариградска Библия и Ревизирано издание на Придворна печатница от 1924 г.
(2) Направен е целенасочено като кондензирана версия, която съдържа само отделни части на Стария Завет, разделени в три категории: Закон, Пророци и Писания.
(3) Целта на превода е да служи на еврейската общност в България, заради което не включва Новия Завет.
(4) Годината под увода по еврейския календар е 5697 (или периода от 17 септември 1936 до 5 Септември 1937 г.). Годината в печатарското каре е 1837/1938.
(5) Горепосоченото, както и сравнение на текста, показва, че този превод не е Ревизираното издание от 1940 г., което по онова време е все още неиздадено.

Текстът на предговора следва дословно: „Наред със съществуващите два превода на Библията, чиито достойнства не подценяваме, поднасяме този нов превод, направен от първообраз, сравнен с най-сполучливите преводи на световни езици – френски, немски и английски.

Единственото подбуждение, което ни е вдъхновявало при изпълнението на този труд е било да допринесем, щото Книгата на книгите да стане по-достъпна и любима, за да възвишава душите и да ги окрилява с неземна сила и жива надежда.

Тази Библия е съкратена. Чрез твърде старателна и добросъвестна преценка, опитали сме се да изберем предимно хубави библейски разкази и важни исторически събития.

Знаем, че поради наложените съкращения, някои читатели ще намерят празноти – това е твърде естествено – но ласкаем се от надеждата, че от преведените части, едва ли някой би сметнал нещо за излишно.

Чувството за дълг и признателност ни кара да заявим, че този превод нямаше да види бял свят без ценното и благословено съдействие на почти всички еврейски обществени институти и организации у нас, начело с Централната консистория на евреите в България, на които изказваме най-топла благодарност.

Ние сме твърде задължени към уважаемия Върховен еврейски духовен съд в България за преглеждането и одобрението на нашия скромен труд.

Въпреки всички усилия, ние знаем, че делото ни не е нито пълно, нито съвършено. Но любовта, с която го извършихме и която ни даде сили да превъзмогнем не малко трудности, добросъвестните грижи и старания, които положихме, ни вдъхват вярата, че този превод ще събуди по-голямо внимание и любов към Вечната книга. И това ще бъде за нас най-хубавата награда.

София, 15 Шеват, 5697 год.”

Вместо обобщение по разгледаният до тук български превод на Библията от 1938 г., поместваме сравнение с текста на Ревизираното издание от 1940 г. като за контролен текст е използвана книгата Естир:

Естир 4:13-16 (Превод 1938) Естир 4:13-16 (РИ 1940)
13. И Мардохей поръча да предадат на Естир този отговор: „Не се отдавай на измамна мисъл, че само ти едничка измежду всички евреи ще се избавиш от гибелта защото се намираш в царския дворец 13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14. Ако ти упорстваш да мълчиш в тези опасни за народа ти часове, утеха и избавление ще дойдат за народа ти от другаде, а ти и бащиния ти дом ще погинете. И кой знае дали не си възвеличена да царуваш за да помагаш на народа си в такова трудно време!” 14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?
15. Тогава Естир проводи този отговор на Мардохей: 15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;
16. „Иди, събери всички евреи, които се намират в Суза, и отдайте се на пост за мен; не яжте и не пийте три дни, нито денем, нито нощем. И аз с рабините си ще постя, а след това ще се представя пред царя, въпреки такава постъпка да е против закона. Ако трябва да загина – нека загина!” 16. Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина.

1938 BG Bible 1 1938 BG Bible 2 1938 BG Bible 5 1938 BG Bible 6
1938 BG Bible 3 1938 BG Bible 7 1938 BG Bible 8 1938 BG Bible 9 1938 BG Bible 10 1938 BG Bible 11 1938 BG Bible 12
1938 BG Bible 4

Прочетено от другите:

По темата:

Posted in За БиблиятаComments (0)

« Previous Entries
  • Най-четени
  • Най-нови
  • Етикети
  • Абониране

Връзки

Нови проекти