Здрави взаимоотношения с вашите деца: свидетелството на един син

Здрави взаимоотношения с вашите деца: свидетелството на един син

22.03.2008 0 By Evangelsko.info

relationships_300

Крег У. Хагин

Мисля, че ще бъде точно, ако кажа, че като малък аз бях добро дете. Разбира се, не бях съвършен; правих си своите грешки. Но вярвам, че причина номер едно, за да съм добро дете, бе това, че винаги се радвах на страхотни взаимоотношения с моите родители.

Родители, вярвам, че изграждането на здрави взаимоотношения с вашите деца е важен ключ, ако искате те да растат като добри деца.

В днешното време и епоха семейната единица до голяма степен е разрушена. Всеки върши своите си неща. И разбира се, всички сме много заети; наистина имаме натоварена програма с много отговорности. Но въпреки заетостта си, трябва да положим усилия да направим семействата си здрави.

Днес, когато говоря на тинейджери, аз им казвам,“ако искате да успеете в живота, трябва да изградите добри взаимоотношения с вашите родители“. Но вижте, родители! Вашите деца не могат да изградят добри взаимоотношения с вас, ако и вие не се постараете да изградите такива с тях. Не може само с усилия от едната страна – трябва взаимност!

Някои от вас, родители, може би нямат добри отношения с децата си сега. Може би, понякога масата за хранене прилича на бойно поле. Този вид ситуация определено не е забавна. Познавам това положение, защото понякога и в моето семейство имаше неразбирателство. Моето семейство също не винаги бе перфектно. Но едно нещо аз и сестра ми Денис винаги сме имали: добри отношения с нашите родители.

Баща ми и дядо ми бяха за мен добър пример за това какво означава да си вярващ. Благодарение на техния промер, когато пораснах, можех да избегна лошите компании и извършването на много грешки. Ако трябва да бъда точен, когато бях малък, аз никога не излъгах моите родители с изключение на един път.

Когато бях на три години, живеехме в Гарланд,Тексас. Току-що бяхме отишли на мача по бейзбол на Тексас Рейнджър. По време на играта родителите ми бяха купили знаменцето на отбора с моливче, прикрепено за него. По-късно, когато родителите ми бяха в другата стая, аз реших да надраскам стените със същия този молив.(Знаете какво е, когато човек е в предучилищна възраст – стените не ти се струват толкова интересни така бели. Трябваше някой да ги направи по-интересни.)

Баща ми влезе в стаята, видя драсканиците и каза: „Крег, ти ли направи това?“ Аз отговорих: „Не, татко, съседът ги направи.“ Но татко каза,“Не, съседът не е направил това. Ние дори е го познаваме.“ Аз казах,“Не, той беше. Той дойде в къщи, грабна молива от ръката ми и нашари стените.“ Естествено бях наказан за този дребен инцидент. Но това е единственият път в живота ми, когато излъгах родителите ми. Защо? Защото имах добри взаимоотношения с тях. Нищо не се страхувах да им кажа – дори неща, които бях направил и които бяха лоши. Не се страхувах, защото знаех, че те ще ме накажат много по-малко, ако им кажа истината и кажа, „Татко и мамо, оплесках нещата; сгреших. Моля ви да ми простите.“

Докато бях в пубертета, този, който ми помагаше да противостоя на натиска, който много тинейджери преживяват, бе моят баща – не небесният баща, а биологичният ми баща. Вижте, аз винаги съм искал да угодя на Бог и от дете обичам Бог с цялото си сърце. И като дете аз общувах постоянно с Бог. Но във всекидневния живот докато растях, аз не виждах Бог. Но аз наистина виждах баща ми всеки ден. Знаех какво искаше от мен моят баща. Знаех, че той иска да живея живот на вярващ, защото бяхме говорили за това. Например, той често казваше, „Крег, не искам да се забъркваш с наркотици и алкохол“. Но също така, той казваше, „Обаче, ако нещо такова ти се случи, искам да дойдеш при мен и да говорим за това. Няма да ти се ядосам. Просто ела и поговори с мен и заедно ще се справим с положението.“

Когато идваха изкушенията – когато виждах деца около мен да вършат зли неща – аз винаги си представях моя баща. Не исках да го разочаровам. Също така, разбира се, исках да угодя на моя небесен Баща. Но когато бях малък, аз исках повече да угодя на моя биологичен баща. Обичах го с цялото си сърце. Татко и аз имахме специални отношения, докато растях, ние бяхме най-добрите приятели.

Това ме води до един друг въпрос. Ако родителите искат да изградят силни взаимоотношения с децата си, важно е да прекарват време с тях. В днешното общество хората трябва да учат повече, защото животът е по-скъп. Но пред родителите стои същата отговорност като на предишните общества – да прекарват свободното си време с децата си. Ако е нужно дори, те да трябва да се откажат от своите любими занимания – дали ще е гледане на телевизия, четене на книга или занимание с хоби – те трябва да прекарват качествено време с децата си.

Когато бях дете, баща ми не винаги беше в къщи. Той пътуваше доста, за да проповядва. Но аз знаех едно нещо – всеки един свободен ден баща ми би го прекарал с мен. Той винаги правеше всичко, което му бе по силите, за да открадне време от натоварената си програма и да го прекара с мен. Например, татко тренираше моя отбор по футбол в продължение на години, а отначало той дори си нямаше представа от футбол. Но той помагаше при тренировките с каквото може, когато никой друг родител не искаше да отдели време и усилие за това. Спомням си, че по това време, другите родители не намираха много време за децата си. Като дете съчувствах на моите приятели, чиито родители бяха прекалено заети за тях. Много от тези родители нито веднъж не дойдоха на спортно състезание, за да участват с нас в играта. Винаги съм се чувствал добре, когато поглеждайки зад страничната линия на игрището, виждах баща си там. И никога не се притеснявах, когато той не можеше да дойде, защото знаех, че има основателна причина да не дойде. Знаех, че ако баща ми имаше възможност да дойде, той щеше да го направи. Знаех, че не пропуска тази игра, защото иска, а защото трябва.

Днес моят син Камерън е на три години и не ми е лесно да съм далеч от него, когато пътувам по служение. Знам, че той е твърде малък, за да разбере, че аз съм далеч от него, за да върша Божията работа и ме боли да съм далеч от него. Но знам, че докато расте, Камерън ще научава за мен същите неща, които аз знаех за моя баща, когато аз бях малък. Знаех, че е важо баща ми да пътува и да служи на хората. Но знаех и че за татко семейството му беша на първо място.

Родители, винаги трябва да имате предвид, че след Бог и съпруга/та вашите деца са вашата най-голяма отговорност. Ако спечелите цял град или дори цял свят, а загубите децата си, вие сте се провалили в най-важната от всички задачи.

Едно нещо, от което и двамата винаги сме се интересували, е авторали. Още когато бях много малък, ние често иамхме навик да ходим заедно на рали състезания в петък или събота вечер. Всъщност, бях на две годинки, когато за първи път гледах рали състезание. Гледането на рали-състезание винаги беше едно специално време за мен и татко. От няколко години съм женен, но ние още отделяме време, за да отидем заедно на рали само аз и татко!

Баща ми винаги тренираше моя футболен отбор в училище. Приятелите ми го обичаха! Той беше техният треньор по футбол и те мислеха, че е страхотен! Също така, винаги, когато моите приятели идваха в къщи, родителите ми ги караха да се чувстват като у дома си. Мама и татко бяха винаги много добри с моите приятели. Това беше техният начин да покажат христовата любов към други деца, които може би нямаха добра семейна среда. Така че на моите приятели им харесваше да ми идват на гости. Те казваха, че в моя дом винаги имало спокойна атмосфера.

Татко често участваше в нашите игри. Веднъж, когато бях в 5 клас, на едно парти ни доскуча. В един момент аз и моите приятели се отегчихме. И така какво направихме? Татко ни качи в колата и ни закара в двора на училище „Рема“, където играхме на криеница. И познайте кой игра с нас? Моят татко! Всички мои приятели мислеха, че той е страхотен! Имах толкова добри взаимоотношения с моите родители, че понякога в петък вечер аз излизах с тях и се забавлявахме заедно. Обичах да излизам с тях в събота и неделя, дори когато станах тинейджър и когато това изобщо не беше популярно сред тинейджерите. Моите родители не ме принуждаваха, на мен ми беше приятно с тях. Забавно ми беше да съм с тях. Някои деца мислят, че това е старомодно. Но аз се забавлявах. Мама и татко бяха мои приятели.

Другият важен момент от изграждането на здрави взаимоотношения с вашите деца е да ги възпитавате в съгласие с Божието Слово.

Превод: Соня Илиева