ЙОВ, ГЛАВА ОСМА

ТЕОЛОГИЯ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО

„Тогава шуахецът Билдад в отговор каза:
Докога ще говориш така
и думите на устата ти ще бъдат като бурен вятър?
Бог изопачава ли правосъдието?
Или Всемогъщият изкривява правдата?
Ако чадата ти са Му съгрешили,
Той ги е предал на последиците от беззаконието им.
Но ако ти прилежно потърсиш Бога
и се помолиш на Всемогъщия,
ако си чист и праведен,
Той още сега ще се събуди, за да работи за тебе…“
(Йов 8:1–6)

Билдад не си губил времето.
Говорил е направо:
Йов, децата ти са били грешни —
затова Бог ги е погубил.
Същото очаква и теб,
защото ако наистина беше праведен,
Бог щеше да „работи за тебе“.

Това е опростен, механичен поглед за начина, по който Бог управлява света. Това е т.нар. „теология на възмездието“ — богословие, което представя Бог като безпощаден сатрап, раздаващ незабавно награди и наказания: доброто за добрите, злото за лошите.

Да си признаем — и ние често мислим по този начин, особено когато болката още не е похлопала на нашата врата.
Този е нечестив — затова страда.
Онзи ще благоденства, ако се покае.
Повярвай в Христос — и Той ще ти реши всичките проблеми.
Болен ли си — значи си грешен;
покаеш ли се — ще оздравееш,
задлъжнял ли си — ще станеш заможен.
А ако страдаш — значи си виновен!

Билдад е слушал стенанията на Йов, но само с ушите си, а не и със сърцето си.
А Йов е бил беззащитен, сломен, потънал в отчаяние. Търсел утеха, нуждаел се е от състрадание и го е очаквал от най-близките си приятели.

Вместо това Билдад му говори безсърдечно — с ледено безразличие за смъртта на децата му и с арогантната увереност, че Йов е лицемер, след като настоява за своята невинност.

Но чуйте!
Благоденствието не е целта на вярата ни в Бога.
Праведните рядко благоденстват.
Страданието не е справедливо разпределено.
Някои от най-великите праведници са страдали най-дълбоко.

И нима Христос — единственият съвършен праведник, безгрешен, безукорен и свят — не пострадал най-тежко? И то не за Своите грехове, а за нашите.

Урокът, който трябва да научим, е ясен:
Безсърдечието и обвиненията, прикрити под маската на религиозна ревност и с „теологията на възмездието“, не е истинско богословие и не върши никаква работа — нито пред Бога, нито сред човеците, нито за страдащите. Да, вярно е: Бог няма да отхвърли невинния и няма да оправдае злодея.
Но Билдад прилага тази обща истина погрешно — като вижда в страданието на Йов доказателство, че той го е заслужил, защото е грешник.
А това е грешка, която човешкото сърце прави твърде лесно —
и твърде често, когато обсъжда съдбата на другите.