ЙОВ, ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

„Ето, страх от Господа – това е мъдрост,
и отдалечаване от злото – това е разум.“
Йов 28:28

След като дебатът с приятелите му заглъхва, Йов остава сам със своите мисли и продължава своя дълбок, пронизващ монолог. Той търси не просто утеха, а източника на самата мъдрост. Страданието е пречистило съзнанието му от мимолетния шум на ежедневието, от повърхностните обяснения и човешките предположения. В тази пронизваща тишина той прозира истина, която и ние сме призвани да разберем.

„Човекът слага ръката си на канарите,
преобръща планините из основи.
Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно;
възпира течението на реките
и скритото изважда на бял свят.“
Йов 28:9–11

Човекът е способен на неимоверни усилия. Той копае в недрата на земята, разсича скалата, прониква в тъмните пластове на света, претърсва пустошта и преобразява природата. С неуморен труд, с изобретателност и постоянство той достига до златото, до скъпоценните камъни, до богатствата, скрити от човешкото око.
И често нарича това мъдрост…

Но колкото и да е велик този напредък, колкото и забележителни да са човешките постижения, те не раждат истинска мъдрост. Те разкриват силата на човека, но не и смисъла на живота. Защото мъдростта не се добива с кирка, нито се измерва в карати. Тя не се крие в земните недра, а в дълбините на Божието присъствие. Първата крачка към нея е:

„… страх от Господа – това е мъдрост,
и отдалечаване от злото – това е разум.“
Йов 28:28

Йов достига до тази истина чрез огъня на страданието – столетия преди тя да бъде формулирана като закон чрез Мойсей, преди Давид да я възпее в псалмите си, и преди мъдрецът Соломон да я повтаря и преповтаря в притчите си и да я положи като заключителен акорд в думите на Еклисиаст.

Това, което по-късно ще бъде изговорено, изпято и записано, вече е било преживяно в сърцето на страдащия човек.

Ето в това се открива тайнствената полза от страданието – това, което всички ние се опитваме да отбягнем. То оголва душата, разклаща фалшивите опори и ни довежда до единственото непоклатимо основание: благоговейния страх от Господа. А там, където е този страх, започва истинската мъдрост.

*  *  *

„А вие, които сте се привързали към Господа, вашия Бог, всички сте живи днес. Ето, аз ви научих на повеленията и законите, както ми заповяда Господ, моят Бог, за да постъпвате според тях в земята, в която влизате, за да я наследите. И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тези повеления, ще рекат: Ето, от мъдри и разумни люде е този велик народ.“ Второзаконие 4:4-6

*  *  *

„Началото на мъдростта е страх от Господа;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, са благоразумни;
Неговата хвала трае довека.“  Псалми 111:10

*  *  *

„Страхът от Господа е начало на мъдростта;
но безумните презират мъдростта и поуката.“ Притчи 1:7

*  *  *

„ Страхът от Господа е начало на мъдростта;
и познаването на Святия е разум.“ Притчи. 9:10

*  *  *

„Нека чуем същината на всичко:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е задължението на човека;
14 защото Бог ще докара на съд всяко дело
и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“  Еклисиаст 12:13,14