Всичко мога
"Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва."
&nb…
Всичко мога
"Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва."
Фил.4:13
Когато чета този стих, в ума ми отново оживява много мил спомен.
Отидохме с внучката ни Кристиана на детска площадка в Морската градина. Там тя си намери приятелка, с която тичаха, катереха се и се спускаха по пластмасовите пързалки.
Ваня (така се казваше новата приятелка на Кристиана) предложи да се люлеят на люлките, и не само да се люлеят, но и да се състезават коя от двете ще се люлее по-силно. Тръгнаха към люлките, и аз след тях, разбира се. Изведнъж Ваня се спря, и каза: "Няма да се състезаваме, като се люлеем." На въпроса на Кристиана "Защо?" тя отговори: " Татко не е тук, за да ме залюлее силно в началото."
Кристиана се обърна към нея и ѝ каза: "Аз не се отказвам." И продължи тичешком към люлките. Ваня удивена я запита: "Ама кой ще те залюлее, нали татко ти е в Америка?"
"Не, моят татко е с мен, и Той ще ми помогне да се залюлея силно"- беше отговорът на Кристиана.
Милата Ваня! Поглед на дете, пълен с учудване: "Къде е татко ти, аз защо не го виждам?"
"Той е тук, и там"- "тук" посочи с ръчичка сърцето си, "там" – посочи небето. "Само гледай как ще ми помогне да се залюлея"- и люлката полетя нагоре, после надолу, после още по-силно нагоре…
Детето гледаше, и в погледа долових детска завист. Тя каза: "И аз искам така". Предложих аз да я залюлея, но тя отказа: "Искам нейния Татко, ти няма да можеш да ме залюлееш толкова силно."
Помолих Кристиана да слезе от люлката, и по детски (тя беше почти на 8 години) да разкаже на Ваня за нейния небесен Татко, който може да ѝ помогне да се залюлее толкова силно. От разказа на Кристиана запомних: "С Него аз мога всичко".
Неслучайно Господ Исус изрече думите: "Ако не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство"
Матей 18:3
