Тайната на едно обещание

„И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус; Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века, и царството Му не ще има край.” 

Син на Мария и Син на Всевишния – обещание, облечено в тайна, което и до днес удивлява, съблазнява, смирява и издига. Неслучайно едно от имената на Бога е „Неизследим” (Ис. 40:28; Пс. 145:3; Римл. 11:33). При все това човеците, които е създал, не спират да се опитват да надникнат отвъд завесата, в ума на Божеството, за да разкрият замислите Му. Обичам крилатата сентенция на гениалния евреин Алберт Айнщайн: „Бих искал да зная мислите на Бога, останалото са подробности.” Кой ли не иска? Нима не сме стигнали и до Луната, именно с тази подсъзнателна цел – да Го открием или да се докоснем до Него. Но знаете ли, че един от малцината успели да стъпят там, заявява: „Исус, който е ходел по земята, е по-важен от всеки човек, разхождал се из Луната.” Как така Синът на Всевишния стана син на Мария? Има ли логика? Може ли да бъде обяснен този парадокс? Да помислим… Или по-добре да си припомним. 

Ангелите не бяха достойни. Можеха, но само донякъде. Пророците бяха всеотдайни, до смърт, но бяха само хора, макар и посетени от Духа. БОГ обикна, възлюби безпределно, защото първо сътвори. Не може да не обичаш създаденото от теб. Дори и когато то се проваля и не оценява свободата, която си му дал. Бог затова е Върховен Господар, обаче, за да избавя и когато няма и искрица надежда. Когато първият Му любим син Адам прояви самоволие, Бог не беше изненадан, не беше и отчаян. Напротив, беше готов с първото Си обещание. Впрочем, може би самият Адам беше изненадан, когато обещанието бе отправено не към него, а към неговия помощник, жената, майката на всички живи. Дали Ева е разбрала думите на Бога, отправени към нея: „То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15)? Дали е знаела кога ще бъде изпълнено това обещание? Очаквала ли е то да се осъществи, така че да бъде негов свидетел? Преди да продължим с въпросите, добре е да потърсим някои отговори.

Не е ли интригуващо, че обещанието за появата на Човешкия Син, който ще унищожи злия, е описано и представено от човек, който е извън обсега на избрания народ? Това е д-р Лука, възлюбеният лекар, чиято история е най-пространна и подробна. Тя ни запознава със събития и личности, датиращи още преди раждането на Спасителя. Една от тях е повод за настоящите размисли. За разлика от Матей, д-р Лука не ни занимава с факта, че бъдещият Помазаник ще „спаси народа си от греховете му”, а по-скоро след като споменава името Му, Исус (Йешуа, спасението на ЯХВЕ), бърза да изтъкне съвършеното единение на двете Негови същности. „Великият Син на Всевишния” едновременно с това е „синът на Мария”. И ако това не е достатъчно, за да Го представи, уточнението е повече от категорично: „ГОСПОД БОГ ще Му даде престола на баща Му Давид”. С други думи, Той не ще получи Царството като подкуп от сатана (Матей 4:9), нито пък ще го завоюва със сила (Йоан 18:10-11). Не! То ще Му бъде дадено от Самия Бог (Деяния 2:32-36; Филипяни 2:8-11), като дар, който баща би дал на сина си, защото е доволен от него и е готов да му предостави трона си.

Тази важна подробност без съмнение ни навежда на връзката на Мария с Давидовия дом. Нейният потомък ще получи престола на баща си Давид. Ясно се вижда, че се касае за реална човешка личност, която може да има наследствени претенции за трона на Давид заради династична връзка с него. Тези претенции обаче не са необходими, защото Сам Бог е готов да спази обещанието, дадено на мъжа по Неговото сърце (2 Царе 7:12, 16). По наследство, Исус има право да наследи тези земни обещания, дадени на Давидовия дом, но те могат да бъдат осъществени единствено с директната намеса на Бога. 

Обещанието, дадено на Мария, е уникално и се различава от това на Давид, защото включва целия Яковов дом, не само племето на Юда. Това ни говори, че царуването на Човешкия Син, който ще бъде Син на Всевишния, ще включва всички народи, не само избрания народ на Израел. Това е потвърдено по-късно от Самия Исус, който заявява, че „има и други овце, извън тази кошара, които ще призове при Себе Си, за да бъдат едно стадо с един пастир” (Йоан 10:16). И не е изненадващо, че това Царство няма да има край, съгласно обещанието, защото самият Бог е верен и непроменим, а така също и безкраен. Неговата мощ е вечна и това е видно в изпълнението на обещанията Му, колкото и невъзможни да са те.

И така, главната истина, скрита в това обещание, касае Сина, който трябва да бъде заченат от Божия Дух и роден от девица, но тя включва и славата, която Му принадлежи, още по рождение. Зачеването и раждането на този Човешки Син с божествена природа са предмет на безброй спорове и догадки. На него са посветени хиляди страници. За ограничения човешки ум е трудно да прозре единението на човешкото с божественото, макар човекът винаги да е искал да бъде бог или да достигне Бога. Обещанието, дадено на Мария е категорично, но и простичко. Фактът, че тя не го оспорва, нито се съмнява, а само пита за начина, по който ще стане това, ни говори, че тя не случайно е избрана за майка на Божия Син. Мария по никакъв начин не оспорва Неговите възможности да върши невъзможни неща, може би защото помни старозаветното обещание (Исайя 7:14).  

Изпълнението на предвечното Божие обещание за Спасител става възможно посредством послушанието на една девица и нейната невинност, което неизбежно ни напомня за прародителката ѝ, обитавала Едемската градина. Тя беше наречена „майка на всички живи”, но поради непослушание загуби своята невинност. Бог обаче върши нещата докрай и доказва на самите човеци, че имат силата да направят добрия избор, ако са готови да приемат Божията воля за живота си. 

Обещаният Изкупител влезе в човешкия живот, така както го прави и днес – с доброволното съгласие на всяка човешка личност, която е готова да се отвори за Него. И както новорождението на съвременния човек не е възможно без действието на Светия Дух, така и зачеването и раждането на Йешуа, Великия Човешки Син и син на Мария, бе невъзможно без намесата на Божия Дух. След като Мария го прие драговолно и с радост, обещанието бе приведено в изпълнение. Предтечата Йоан бе от свещенически род, но неговият Свят Родственик го превъзхождаше не само по династична линия, но и по зачатие. Това прави Исус съвършено уникален. Единствената друга човешка личност, сътворена директно от Бога чрез диханието на Светия Дух, е Адам – нещо, за което св. Лука ни напомня в 3:38.

Обещанието, възвестяващо раждането на Исус, изтъква три основни Негови характеристики: Неговото положение (Син на Бога, Син на Всевишния, владетел), Неговата власт (ще седи на Давидовия престол завинаги) и божествения Му произход (Святият Дух ще дойде и ще осени майката). Накратко, Исус е обещаният Помазаник от Давидовия род. Тъй като в момента не виждаме да има човешка личност, която да заема престола на Давид (от две хиляди години Израел не е съществувал като монархия), а Божието обещание е в сила, тогава остава да приемем, че Бог го е изпълнил в духовната сфера, установявайки Своето владичество в сърцата на онези, които Го приемат. Това се потвърждава от благодарствените химни на Елисавета и Захария, както и от служението на Йоан Кръстител и чудесата и знаменията на самия Исус. Бог ще изпълни обещанията Си, дадени на Израел, като ги разшири, за да включи и езичниците, тоест, цялото човечество (Гал. 3; Ефес. 2:11-22; 3:1-7).

Исус не е само велик, какъвто беше Йоан Кръстител, но е и Син на Всевишния (Лука 1: 32). За евреите това беше равнозначно на цар (Пс. 2:7). Евреите едва ли очакваха божествен Месия, въпреки всички предупреждения на Стария Завет. Бог беше обещал на Давид да изпрати Божествен син, тъй като самият ЯХВЕ щеше да бъде негов баща. Това свръхестествено зачатие и раждане щеше да бъде първата стъпка в изпълнение на окончателното обещание, дадено на Давид. От самото сътворение Творецът копнееше да общува с творението, както баща общува с детето си. От историята, която Лука ни разказва в следващите глави, научаваме, че за самата Мария беше трудно да схване напълно чудото за божествената същност на нейния син. Исус е Светият на Израел, Той е Единородният Син на Бога, но д-р Лука, воден от Духа, избира да Го представи като Човешкия Син, за да покаже как хората Го опознаваха стъпка по стъпка. Нужно им беше време, за да осъзнаят божествената тайна, която и до днес остава скрита за мнозина. Той започва, представяйки Исус като обещания Цар и Помазаник, който разкрива себе си като Господ в хода на Своето служение. Малко по малко хората, които са покорни на Божието ръководство, започват да осъзнават божествената същност на уникалния Човешки Син.

Лука не се страхува, че казаното от него може да смути читателите, които да се усъмнят в Божиите действия, защото не могат да ги проумеят с ограничения си ум. Той само излага фактите простичко и без излишни орнаменти. В неговото повествование няма и сянка от подозрение, нито пък недоизказани неща или предразсъдъци. Въпросът за произхода на Спасителя на света има значение за всички истински последователи на Христос. Хората се опитват да ограничат Бога, но Той не подлежи на никакви ограничения, а категорично заявява: „Ето, АЗ СЪМ Господ Бог на всяка твар, има ли нещо мъчно за мене?” (Йер. 32:27). И ако доверието и смирението на Мария ни удивляват, не е ли по-добре и да ни подтикват към подражание на нейното покорство? Или може би трябва да си напомняме по-често, че Исус дойде на света, не за да облекчава живота ни, а за да направи хората велики. 

Парадоксът на блаженството едновременно прави човека щастлив, но и му възлага най-отговорната задача – да прогласи Христос. Небесният Баща реши да покаже цялата Си любов, използвайки готовността и покорството на една Своя дъщеря, която с радост и трепет прие вестта за Неговия необясним план. Сигурно е имала безброй въпроси, може би и страхът я е навестявал. Удивлява ме нейната детинска вяра и послушание, както и желанието ѝ да угоди на Всевишния. 

Искам да приличам на Мария, а вие?

Оригинална графика: Теди Вангелов