Свръхестествено поведение

Направили експеримент с група деца. Предложили им или тук, сега, на момента, да получат бонбон или да изчакат цял час, но да получат бонбониера. Повечето деца предпочели да вземат по-малко, но веднага. Учените проследили след години как се е развил животът на нетърпеливите и на тези, които можели да изчакат в името на по-голямото възнаграждение.

Оказало се, че търпеливите постигнали повече и били доста по-успешни от другите.

По-естествено е да бързаш, да не искаш да прилагаш усилие, да не се обуздаваш, пречупваш, да не излизаш от зоната си на комфорт, да не рискуваш да изпуснеш това едничко "бонбонче", че след един час знае ли се какво ще стане…

Но само, който се преодолее, расте, учи нови умения, побеждава себе си, побеждава обстоятелствата, трупа опит, постига нови и нови неща.

Това, разбира се, не е естествено, а е свръхестествено поведение.

В сферата на свръхестественото се нуждаем от свръхестествена помощ – от Бога. Той ни е обещал да станем като псалмопевеца, който казва: "По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства." (Псалм 119:99)

Не само да надраснем себе си, но и тези, които ни помагат за това. "Ученикът надмина учителя си "…

И знаете ли Исус, който ни е казал да не наричаме никого Учител, освен Него, още ни казва: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще ги върши; и по-големи дела от тези ще извърши; защото отивам при Отца Си." (Йоан 14:12)

Има учители, който ревниво пазят някои неща, които знаят, за да не бъдат надминати.  Но най-големият Учител се раздава щедро, до край, до смърт за учениците Си.

Като имаме такъв учител на своя страна, голямо нещо ли е да почакаме "час", да надвием над естествените инстинкти, над нетърпението, да обуздаем плътта, за да научим, да постигнем, да се пречупим.

Чака ни голяма и сладка награда.

Заслужава си.