СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 26-F

Четиво с продължение…

 „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълваха храма.“ Ис.6:1

Пророк Исая, който е живял по времето на цар Озия, е започнал да пророкува около или малко след смъртта на царя. В Исая 6 глава, пророчеството му почва с тъжната констатация за смъртта на Озия. Очакванията за благоденствие на Исая, на всички останали пророци, на войниците и на обикновени хора са били свързани с успехите на добрия управник и цар Озия. Но ето, че добрия цар се е провалил. Съгрешил е. Бил е поразен с проказа и е умрял в самота и отделен от семейството си, от храма и от своя Бог. Със сигурност всички са били опечалени и отчаяни защото, ако добрият и посветен цар се е провалил, то какво остава за съдбата на останалите?
Отчаянието и тъгата са били повсеместни!

Точно в този момент Бог е дал видение на пророк Исая, за може отвърне погледа си от Озия и отчаянието си и да погледне към самия Бог. Исая е трябвало да разбере, че провалите на хората не са провали на самия Бог. Че Бог царува и владее над ситуациите в света. И още, че Той търси да открие в нас доброволно желание да му служим, за да ни освети с разпалените въглени от олтара, които да допре до устните ни за да ни освети. (Ис.6:6).
И днес, както във времето на Исая звучи Божият апел:
„Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас?“ (Ис.6:8)
След като е бил осветен, Исая се одързостил да последва Божия призив и той изпреварил всички, и ангели и човеци:
„Ето ме, изпрати мене!“
Ние също се влияем от примера на хората около нас!
Понякога този пример ни вдъхновява, но по-често ни отчайва. Ако гледаме на хората, самите ние ще паднем като тях и ще се провалим. За да не се случи това това трябва да гледаме на Господа наш, на Исуса Христа – Праведника, който за нас, със собствената си кръв е платил цената, за да ни оправдае, освети и подготви за служение.
Осветете се! Изпреварете и ангели, и човеци, и влезте в служение!

Край