СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ, глава 26-C

Политически и духовни фундаменталисти

Четиво с продължение…

Когато Цар Озия станал силен „сърцето му се надигнало, отдал се е на поквара и е извършил престъпление против Господа, своя Бог, като влезъл в Господния храм, в Святото място, за да покади върху кадилния олтар, и е искал да узурпира цялата власт в царството, и земната, и духовната. (виж 2Летописи 26:16-19)

Подобни амбиции са имали католици, православни и …протестантите!
При протестантите това са имали не един негативен опит в смесването на църковната със светската власт. Ето ви пример:
Жан Калвин (1509 -1564) е бил проповедник, богослов и ръководител на консисторията, т.е. на религиозния съвет в Женева, който е контролирал морала и дисциплината на гражданите.

Макар че консисторията официално не е била държавен орган, тя имала много силно влияние върху обществените норми. Калвин е бил там постоянен съветник и де факто е бил създател на законите, които са се приемали. Всъщност той е бил и реалният управител на Женева и е установил строг религиозен ред. Усърдието му е граничило с фанатизъм и го е превъртало в най-строг нравствен съдник изливащ ненавист към всички грешници и другомислещи.
Наложил е задължително присъствие на църковните служби.
Забранил е развлеченията, танците, ярките дрехи и др.
Създал тайна градска полиция, стимулирал доносничеството и установил църковен съд.
Наложил крайна нетърпимост към католиците и другите реформаторски течения – особено към представителите анабаптистите и отричащите Триединството на Бог. Факт е, че  е имало противници на учението на Калвин, които са били преследвани и дори наказвани със смърт.

Реформаторското усърдие на Калвин достига кулминацията си през 1553 г., когато в Швейцария пристига преследвания като еретик в Испания и Франция Мигел Сервет.
С отричането на доктрината за Триединството, Сервет бързо си навлякъл гнева на протестантите в Женева за което бил и арестуван. А Писмата му до Калвин са били използвани от инквизиторите като доказателство за ерес, така че испанецът е бил осъден на смърт чрез изгаряне на бавен огън.

Сервет успял да избяга, но по-късно се врънал в Женева, за да слуша проповедите на Калвин и отново е бил заловен, съден и присъдата му била изпълнена. Така испанският лекар и философ и откривател на белодробното кръвообращение Мигел Сервет, който е успял да избяга от римокатолическата Инквизиция в Париж, не успял да се спаси от реформаторската клада на Калвин в Женева.

Поуката за всички нас е, че когато защитата на морала премине определени граници, той се превръща в безмилостен фанатизъм.

Следва продължение…