СТАР ЗАВЕТ, 1 ЛЕТОПИСИ, глава 13:7-13

ДОБРА ИДЕЯ,  ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ

„И като изнесоха Божия ковчег от Авинадавовата къща, сложиха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата. И Давид и всички израиляни играеха пред Господа с всичка сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тимпани, с кимвали и с тръби. А когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза простря ръката си и хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха. И гневът на Господа пламна против Оза и го порази, загдето простря ръката си към ковчега; и той умря там пред Бога. И Давид се наскърби, загдето Господ бе поразил Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се казва и до днес.“ 1Лет.13:7-11

Не всички добри идеи са изпълними и не всички изпълними идеи се осъществяват!
Това особено важи за сферата на нашето Богослужение и Богопоклонение.
Давид е имал много добрата идея да доведе Ковчега на завета всред народа на Израел, за да бъде в центъра на Богослужението.

Тази идея е била блестяща, но изпълнението ѝ пълен провал!
Пренасяния със специална волска кола и с много възторг от народа, и от цар Давид Ковчег на завета убил един от поклонниците.
Ужас!

Някой си Оза, който е придружавал волската кола с Ковчега, като видял, че при някаква неравност Ковчега се е разтресъл и можел да изпадне от колата, го подпрял с ръка и е бил убит на място. Това е било истинска трагедия, разиграла се пред очите на цар Давид и на екзалтираните поклонници. Какъв шок и покруса!
Точно когато хората са хвалели Бог, когато са се радвали, пее ли са и са танцували, изведнъж се случва показна смърт на един от поклонниците.

Дали може да си представите трагедията?
Уплахата е била всеобща!
Със сигурност вече знаете, че е имало категорична Божия заповед как да се пренася Ковчега на завета. Свещениците е трябвало да го носят на ръка, с помощта на върлини, които не е трябвало да се махат при никакви условия. (Изх.25:13-16)

За това изискване си има обяснение. Към светите неща не бива да се отнасяме свойски, фамилиарно, снизходително като към всеки друг предмет от обзавеждането ни.

Възможно е това изискване на Словото да е било забравено или да им се е сторило твърде архаично и овехтеело за времето на Давид. Възможно е да са искали по-практично и по-бързо да приберат Господния Ковчег. Възможно е, но в Словото има вечни и неотменими истини, изисквания и условия, които не овехтяват и не отпадат във времето!

Много важно е да не модернизираме и да не променяме на сляпо богослужението, хвалението, поклонението, изповедта и изпълнението на Божието Слово, само защото искаме нещо да стане по-бързо, по-съвременно или ни се вижда овехтело, непрактично, архаично или каквото и да е…
Чуйте някои записани изискванията в Словото, които са неотменими!
Без покаяние няма прошка!
Без новорождене от горе, от вода и Дух, не може нито може да видиш, нито да влезеш в Божието царство.
Без вяра и кръщение няма спасение!
Без искреност, няма богослужение!
Без дела вярата е мъртва!
Без освещение, не може влезеш в небесното царство!

Може ли да допълните списъка?