Семейството – върховна човешка институция

Семейството може съвсем благоразумно да се счита за върховната човешка институция. Всеки би признал, че семейството е било основна клетка и централна единица на почти всички общества досега, с изключение на такива общества като това на Лакедемон (Спарта), които целяха единствено висока „ефективност“ и следователно загинаха и не оставиха следа след себе си. 

Християнството, колкото и огромна да е била неговата революция, не промени тази древна и първична святост; просто я завъртя наопаки. То не отрича триединството на баща, майка и дете. Но даде нов прочит отзад напред- дете, майка, баща. Това се нарича не семейство, а Светото семейство, защото много неща стават свети, като бъдат обърнати с главата надолу. Но някои мъдреци от нашия съвременен упадък отправиха сериозна атака срещу семейството. Те го оспориха, погрешно според мен; а неговите защитници го защитаваха, но го защитаваха погрешно. 

Обичайната защита на семейството е, че сред стреса и непостоянството на живота, то е спокойно, приятно и обособено. Но има друга защита на семейството, която е възможна и за мен е очевидна; тази защита е, че семейството не е мирно, не е приятно и не е обособено. 

В днешно време не е модерно да се говори много за предимствата на малката общност. Казват ни, че трябва да се заемем с големи империи и големи идеи. Има обаче едно предимство в малката държава, града или селото, което само умишлено слепият може да пренебрегне. Човекът, който живее в малка общност, живее в много по-голям свят. Той знае много повече за ярките разнообразия и безкомпромисните различия у хората. 

Причината е очевидна. В голяма общност можем да избираме спътниците си. В една малка общност нашите спътници са избрани вместо нас. Така във всички обширни и високоцивилизовани общества възникват групи, основани на това, което се нарича симпатия, и се затварят пред реалния свят по-рязко от портите на манастира. 

Няма нищо тесногръдо в един клан; нещото, което е наистина тесногръдо, е кликата. Хората от клана живеят заедно, защото всички носят един и същ тартан или всички произлизат от една и съща свещена крава; но в душите им, по божествения късмет на нещата, винаги ще има повече цветове, отколкото във всеки тартан. Но хората от кликата живеят заедно, защото имат еднакъв вид душа и тяхното тесногръдие е теснотата на духовна съгласуваност и задоволство, също като тази теснота, която съществува в ада. Голямото общество съществува, за да образува клики. 

Голямото общество е общество за насърчаване на ограничеността. То е машина, създадена с цел да предпази самотния и чувствителен индивид от всички преживявания на горчивите и каляващи човешки компромиси. Това е, в най-буквалния смисъл на думата, общество за спъване на християнското знание.

Превод: Пеги Бонова