Ревността на пророците

Когато чета Библията и особено в Старият завет, за подвизите на пророците, моето сърце се вълнува. Тези Божии служители са толкова ревностни при прогласяването на Божието име, че извършват могъщи дела, които ни удивляват и до днес. 

Тези светии бяха като непоклатима скала. Те отказваха да продължат напред без Божието водителство. Те плачеха и скърбяха за отминалите дни и за лошото състояние, в което се намираше Божият дом.  Отказваха да се къпят, хранят или пият, защото Божият народ не искаше да се покае и да се покори на Бога. Пророк Еремия дори бе легнал на улицата в Ерусалим и лежа там цели 365 дни, за да може да предупреди народа за Божието идващо правосъдие.

Често се замислям откъде всички тези светии черпиха своята власт и издръжливост, за да могат да постигнат всичко това? Те бяха напълно различен вид хора, от всички, които посещават нашите църкви днес. Просто аз не виждам да имаме нищо общо с тях или с техния начин на поведение. Не мога да кажа, че съм напълно подобен на тях. Честно казано дори и не познавам други християни, които биха могли да бъдат като древните пророци или да приличат на тях.

Това ме притеснява страшно много. Библията ни казва, че тези старозаветни подвизи са записани, за да можем да се поучим от тях: „Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена” (1 Коринтяни 10:11).

Тези старозаветни истории с делата на древните пророци, избрани и призовани от Бога, ни показват как да достигнем до Божието сърце и как да доведем нечестивите хора до покаяние.

Притежаваха ли тези светии специална природа? Бяха ли супергерои с предопределена мисия и свръхестествени сили, които са непознати на нашето поколение?

Никак даже. Библията ни казва многократно, че нашите свети предци бяха просто хора като теб и мен, подложени на подобни изпитания. „Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод” (Яков 5:17). 

Факт е, че техният пример ни разкрива модел за подражание. Писанията ни казват: „Защото Ездра се беше посветил с цялото си сърце да изучава Господния закон, да го изпълнява и да учи в Израил на закони и наредби” (Ездра 7:10).

Много преди времето, когато Бог посети Ездра, той вече старателно изучаваше Писанията. Ездра се учеше от Словото и пречистваше своя дух и тяло.  Той позволи на Писанията да подготвят неговото сърце, за всяко служение, което Бог бе подготвил за него. Затова Господ Бог постави Своята ръка върху Ездра и го избра, и помаза.

Всички светии позволиха на Писанията да изградят техния характер и по този начин Бог бе с тях винаги. Точно поради тази причина Бог ги избра, за да извършат Неговите дела. 

Господ Бог ни насърчава всекидневно да се стремим и да постигнем този характер на служение и днес!

Източник: World Challenge

Photo: Pinterest