Псалом 9

Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД. 

Тема и структура на псалома

“За първия певец. По мут-лабен. Псалом на Давид” (СВТ), или “За диригента, по “Умри за Сина”. Давидов псалом” (БЛБ’2001). Значението на това заглавие не е напълно ясно. Може би посочва мелодията, с която е трябвало да се пее псалома, или се отнася до музикален инструмент, чието название е забравено в наши дни, или “Сина” е препратка към Бен, споменат в Първо Летописи 15:18 като един от левитските певци (на иврит “бен” означава “син” – бел. ред.). Ако някое от тези предположения е вярно, тогава заглавието не съдържа нищо поучително за нас, с изключение на това, че показва колко внимателно се е отнасял Давид към организацията на поклонението – всичко е трябвало да става по определен ред. Много експерти обаче смятат, че значението му е по-дълбоко, отколкото изглежда. Псаломът е посветен на смъртта на Сина. В халдейския превод заглавието звучи така: “За смъртта на юнака, който излезе между лагерите” и се отнася за Голиат от Гет или някой друг филистимец, на чиято смърт Давид може да е посветил този псалом. От многото предположения това е близко до съдържанието на псалома не по-малко от другите и ние отдаваме предпочитание именно на него; още повече, че по този начин имаме възможност да видим тук победата на Божия Син над злодея, и дори заклетия враг на душите (ст. 7). Това очевидно е радостен химн, който укрепва вярата на борбения вярващ и дава кураж на плахия светия, когато видят ПОБЕДИТЕЛЯ, на Чиято дреха и на бедрото Му е написано: “Цар на царете и Господар на господарите” (Откровение 19:16 – бел. ред.).

Бонар отбелязва: “Местоположението на псалмите и свързаността им един с друг е много очевидна. Не е известно дали настоящата им подредба съвпада с реда, в който са били дадени на Израел, или по-късно някой съставител, може би Ездра, е бил вдъхновен да направи промени, оформяйки канона. Така или иначе, имаме всички основания да считаме подредбата на псалмите за толкова древна, колкото е самият старозаветен канон. И ако е така, това значи, че Святият Дух е пожелал тази книга да стигне до нас в сегашния си вид. Правим това уточнение, за да обърнем внимание на факта, че осмият псалом сякаш продължава мисълта на седмия, а деветият започва с явна препратка към осмия:

“Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела. Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни” (ст. 2–3; вж. също Песен на песните 1:4; Откровение 19:7).

Изглежда “името”, възхвалено в предишния псалом, все още звучи в душата на певеца. В стих 11 той отново се връща към него, отбелязвайки увереността на онези, които “познават името” на Господа. Сякаш ароматът на това име все още витае във въздуха.”

(Книгата Псалми включва 150 псалома в еврейската Библия, а в славянския превод те са 151. В някои от преводите има разминаване в номерацията на псалмите, дължащо се на сливането или разделянето на отделни псалми. Псалом 9 в някои преводи е разделен на два – 9-и и 10-и. Ето защо Ч. Спърджън коментира ст. 22-39 от деветия псалом като десети псалом. Тук ние, придържайки се към Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ), разглеждаме тези стихове като част от Псалом 9 – бел. ред.)

Този псалом е изключително динамичен, което затруднява разделянето му на части; но все пак ще се опитаме да го направим. Ст. от 2 до 7 са радостна песен на благодарност, от 8 до 13 – изявление на вяра относно бъдещето. Първата и по-голяма част на псалома завършва с молитва (ст. 14-15). Втората част на тази триумфална ода, макар и по-кратка, повтаря основните моменти от първата. Обърнете внимание на частта за миналите Божии присъди (ст. 16-17), изповедта на вярата в бъдещата справедливост (ст. 18-19) и заключителната молитва (ст. 20-21). Нека празнуваме победите на Изкупителя, докато четем този псалом; това не може да не е приятно занимание, ако Святият Дух е с нас.

В ст. 22-39 преобладаващата тема е потисничеството и преследването от страна на нечестивите, затова тази част може да бъде наречена “Викът на угнетения”. Ст. 22 съдържа възклицание, изразяващо недоумение, което впоследствие ще доведе до молба към Бога да се намеси и да избави Своя страдащ и гонен народ. От ст. 23 до ст. 32 имаме изключително въздействащо описание на притеснителя. В ст. 33 отново звучи викът към Бога от ст. 22, но още по-отчетливо. После (ст. 34–36) се говори за това, че Бог вижда всички зли дела на нечестивите, и накрая (ст. 37–39) псалмопевецът изразява увереността си, че благодарение на Божието всезнание, непременно ще има окончателна присъда над угнетителите. Този псалом показва, както на преследваната Църква, така и на отделните светии, страдащи от ръката на високомерния грешник, какви трябва да са молитвата и хвалението им към Бога.”

(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)

Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук – www.facebook.com/PsalmiBiblia/

Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.