Божието дълготърпение

Във отговор на онези, които започнаха да се съмняват във Второто Христово идване, апостол Петър пише следното във 2 Петър 3:15а:

И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение.

Подобно нещо казва и апостол Павел, макар и от друг ъгъл във 2 Тимотей 3:13:

А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.

Интересно e, че времето не съдейства за един и същ процес в една и съща група хора. Ние сякаш сме свикнали да очакваме точно обратното нещо – с времето всички да се движат в една и съща посока. Не говорим ли така – нашата общност (народ, град, компания, род), ще постигнем това или онова, ще развием едно или друго.

Но Писанието в тези стихове ни казва, че не е точно така.

Едни хора с течение на времето ще осмислят и ще коригират своите дисфункционалности и лоши склонности, а други ще задълбават в тях повече и повече. Просто не е вярно, че с времето всичко се оправя. Оправя се при някои, а при други се влошава.

В този смисъл времето наистина е необходимо, за да се разбере кой накъде се движи. И така – днес всички си приличаме по това, че имаме в себе си неща, които трябва да променим. Имаме и време пред нас. Само по себе си обаче, времето  не ни гарантира добър процес.

Едно  е сигурно – след време ще стане ясно какви хора сме всъщност били и към настоящия момент. И изправени пред този обективен факт, сякаш това, което можем да направим, е да "счетем" времето пред нас като "средство за спасение". Това ще ни насочи в правилната посока, ще внимаваме на правилните неща.

Вероятно (и) това е идеята на апостол Петър, когато ни казва да вменим смисъл във времето пред нас.