Господният ден

До като четях втора глава от Йоил, бях напълно потопен във видението на пророка, за великият и страшен Господен ден!
Библейското разбиране за този ден е за период от време в който Бог лично се намесва в човешката история. В Словото е споменат още като „Великият ден на Всемогъщият Бог“, „ден на възмездие“, „онзи ден“ или „последният ден“. Обикновено „този ден“ е възприеман като ден в края на времената, когато Господ ще съди народите и това е така! Но мнението ми е, че става въпрос за повече от едно събитие и за повече от един ден!

Всеки човек, всеки род, всеки народ, дори всеки континент има своя „Господен ден“ – време на изявена Божия намеса! За Адам „Денят Господен“ е бил тогава, когато Бог го е повикал: „Где си?“ (Бит.3:9) Мога само да предполагам, но струва ми се, че ако Адам вместо да се оправдава, бе си поискал прошка, нямало е да бъде изхвърлен от Едем.

За Израилтяните, явяването на Синът Божи в плът, е бил ДЕНЯТ ГОСПОДЕН!
Те обаче не са Го разпознали като Месията и до като са Го обвинявали, са осъдили сами себе си:
„Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни!“
И вие знаете какви са били последствията, нали!

За Европа „Денят Господен“ започна от преди няколко години с бежанската вълна!
„Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен,
Бързащ като зората, която се разпростира върху планините;
Идат люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века… Тичат като конници…. скачат по върховете на бърдата, като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, като шум на силни люде опълчени на бой.
Като военни мъже качват се на стената,
И маршируват всеки в пътя си без да развалят редовете си.
Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път;
И даже като падат около оръжията не спират вървежа си…
Денят Господен е велик и твърде страшен;
И кой може да го изтърпи?“ Йоил 2:1-11

Разпознахте ли в бежанците, белезите на този мрачен ден?
Деня Господен продължи с пандемията, която мори и блокира Европа. Жертвите в самозабравилата се либерална Европа и сестра ѝ Америка, са повече от колкото където и да е по света. Тази пандемия обхвана и нас българите с най-високата смъртност.
Някои очакват да видят „кървавата луна“ и само преди няколко седмици имаше такава.
Други искат да усетят разтърсване на земята – и земята се тресе – в Мианмар, на 28 март земетресението беше с магнитуд 7,7 по Рихтер, не ни ли е достатъчно?
Има и такива, които чакат „народ против народ и царство против царство до се обърне“ и вече си имаме кървава от война в Европа, но и това не ни е достатъчно…
Хората не разпознават белезите.
Искат да се върнат към „нормалният се начин на живот“ и скандират:
„Ние сме Шарли!
„Ние сме Париж!“
„Ние сме Украйна“
„Ние сме Газа“…
„Да“, ама „Не!“

Мислите ли, че всичко това е случайност?
Не, не е!

Тогава, имаме ли шанс?
Ооо, Да!
Господният ден не е ден само за наказание и въздеяние за греховете, но е и ден, за спасение и радост!
Господ казва:
„Даже и сега се обърнете към Мене
С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;
И раздерете сърцето си, а не дрехите си,
Та се обърнете към Господа вашия Бог;
Защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив,
И разкайва се за злото.
Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае,
Та остави благословение след Себе Си“ Йоил 2:12-14

Обещанието за тези,
които искат да бъдат Негови,
е още по-велико:

„И след това ще излея Духа Си върху всяка плът...“ Йоил 2:28