Приехте ли Божиите обещания?

„Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така, както говорих на Мойсей.“

Исус Навиев 1:3

 

Бог бил обещал на Израил да им даде ханаанската земя. Тя била тяхна по Божието обещание. Но те трябвал…

Приехте ли Божиите обещания?

Приехте ли Божиите обещания?

Приехте ли Божиите обещания? „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така, както говорих на Мойсей.“ Исус Навиев 1:3   Бог бил обещал на Израил да им даде ханаанската земя. Тя била тяхна по Божието обещание. Но те трябвало тепърва да превземат собствената си земя. Трябвало да я завладеят. Правилото, по което щели да я получат, гласяло: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам.“   Бог ни е дал много великолепни и скъпоценни обещания. Библията е пълна с тях. Но ние трябва и действително да ги приемем за себе си с вяра. Едва тогава те са наистина наши. Нека например вземем обещанията за спасението. Бог многократно обещава, че ще даде вечен живот на онези, които се покайват за греховете си и приемат Исус Христос като Господ и Спасител. Но това обещание няма никаква стойност за нас, докато не го приемем за себе си, докато не се доверим от сърце на Спасителя на грешниците.   Нека отидем още една крачка по-нататък! Човек може искрено да вярва в Господ Исус Христос, но пак да не може да се радва на увереността в своето спасение. Например, казва, че би било нахално да твърди, че е спасен. И продължава да живее в съмнения и мрак. Божието слово ни казва, че онези, които вярват в Името на Божия Син, имат вечен живот (ср. 1 Йоан 5:13), но ние трябва да приемем това с вяра лично за себе си. Едва тогава можем да му се наслаждаваме.   Бог обича да Му имаме доверие. Той се радва, когато възприемаме думата Му сериозно. За Него е слава, когато приемаме буквално и най-невероятните обещания и разчитаме, че Той ще ги изпълни.   Веднъж, когато Наполеон преглеждал войските си, конят му започнал да буйства и императорът без малко щял да бъде хвърлен на земята. Един прост войник, който бил наблизо, се  втурнал, хванал юздите и успокоил коня. Наполеон бил съвсем наясно, че този, който му е помогнал, няма никакви военни чинове, но въпреки това му казал: „Благодаря, капитане!“ Войникът веднага се хванал за думите му и отвърнал: „От кой полк, Ваше величество?“ По-късно, когато човекът разказвал случката на приятелите си, те му се присмивали, защото твърдо вярвал, че е произведен в капитан. Но това било истина! Императорът бил казал така и войникът веднага бил приел с вяра повишението.   Ситуацията на вярващия християнин е много подобна. От него зависи дали ще бъде произведен в капитан, или ще си остане прост войник. Той може да се наслаждава на богатствата, които му принадлежат в Исус Христос, или да продължава да живее в духовна бедност. Съкровищата и благословенията на „Ханаан“ се на наше разположение и християните сами са си виновни, ако често се задоволяват с такива нищожни дялове от несметните Божии богатства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.