Псалом 72

Аудио прочит от актьора Манол Къков. Текстът е от Библия, нов превод от оригиналните езици (СВТ). Използван с разрешение от ББД. 

Тема и структура на псалома

“Псалом на Асаф.” Това е вторият псалом, приписван на Асаф, и първият от единадесет последователни псалома, носещи името на този знаменит певец. Някои библейски тълкуватели, съмнявайки се, че те са написани от Асаф, са склонни да вярват, че Давид е авторът, а Асаф е само човекът, на когото е поверено тяхното изпълнение като ръководител на хора. И макар че сърцето ми с готовност би повярвало в това, трябва да обърнем внимание на фактите. Bъв Второ Летописи 29:30 откриваме, че цар Езекия е заповядал на левитите да пеят “с думите на Давид и на ясновидеца Асаф”; също и в Неемия 12:46 имената на Давид и Асаф се споменават заедно, отделно от “главните певци“, изглежда като автори на Псалмите. Следователно Асаф може да бъде считан за автор, ако не на всички приписвани му дванадесет псалома, то поне на някои от тях. Често пъти се случва обикновеният наблюдател да види една голяма звезда в небето, но при по-внимателно разглеждане се оказва, че звездите всъщност са две; така и тук до псалмите на Давид откриваме и псалми на Асаф. Голямото слънце на Давид си има спътник – луната на Асаф. Читателят може да научи повече за този Божи човек от коментара на Псалом 49.

Псалом 72 се занимава със същата тема като Псалом 36. Псалмопевецът разсъждава за онзи стар препъникамък за благочестивите хора, който се оказа непреодолимо препятствие и за приятелите на Йов, а именно: настоящият просперитет на нечестивите хора и страданията на праведните. За езическите философи това винаги е било загадка, а за вярващите – голяма съблазън.

В ст. 1 псалмопевецът прокламира увереността си в Бога – тя сякаш е твърда скала, върху която е стъпил, докато разказва за своите вътрешни преживявания. В ст. 2-14 той излага същността на това, което го смущава. В ст. 15-17 Асаф е объркан и не знае как да действа, но все пак намира решение на тази дилема. В ст. 18-20 той със страхопочитание описва страшната съдба на нечестивите, в ст. 21-24 осъжда собственото си безумие и се възхищава на Божията благодат, а накрая завършва, заявявайки отново своето упование в Господа, Който е негово вечно наследство и радост (ст. 25-28).”

(из “Съкровищницата на Давид” от Чарлз Спърджън)

Пълни коментари на Псалмите от Чарлз Спърджън можете да намерите тук – www.facebook.com/PsalmiBiblia/

Ако имате желание да изучавате Библията или да прочетете всички Псалми, но все още не разполагате с книжно копие на Свещеното писание, можете да си закупите от тук https://bit.ly/3rDCOcN.