Предпоставки за един „приет текст” на Библията

Предпоставки за един „приет текст” на Библията

Предпоставки за един „приет текст” на Биб...

Доний К. Донев

Началото на XVI век е времето непосредствено преди Реформацията. Време, в което се формират основните идеи на Ренесанса, които ще бъдат последвани от хуманистичния реализъм на идващите векове. Имено този период е важен и за историята на църквата с динамиките и процесите, свързани с съвременните преводи на Библията на говоримите европейски езици.

Вулгатата, латинският превод на Библията направен от Йероним през 4 в., променя завинаги религиозния, културния и социалния живот на Европа. Повече от милениум, този латинската Библия се налага като оторизирано и неприкосновено издание, което мнозинството църкви в западна Европа използват в своето богословски и литургични практики. Вулгата заменя всички остатъчни старолатински текстове с един нов унифициран текст, който претендира за боговдъхновен авторитет, идващ от Писанията в техните гръцки и еврейски оригинали. Въпреки множеството й грешки, до времето на Реформацията, Йеронимовата Вулгата е повече от догма за църквата и статукво обществото. Тя е Библията.

Няколко века по-късно обаче, това се променя и влиянието на Вулгата започва да намалява. Значителна роля за това имат преводите на Библията на говоримите езици в източна Европа. Повечето славянски църкви приемат превода на Кирил и Методий, игнорирайки триезичната догма, включваща еврейски, гръцки и латински като единствените езици, на които Библията може да се чете и превежда. И тези опити съвсем не са единични. Богослови и езиковеди с различен етнически и културен произход налагат нови парадигми за превод и интерпретация на Библията с лингвистични и доктринални текстови критики на които Вулгата не е подготвена да отговори, а католическата църква не е в състояние да обори адекватно.

В този исторически контекст, около XII век в Италия се заражда хуманизмът и в началото на Ренесанса философските му възгледи неминуемо повлияват текста на Библията и неговото изучаване. През XV в. Лорензо Вала пръв прилага методите на текстовия критицизъм върху Светите Писания, което от своя страна води до множество публикации, съдържащи преработки, поправки, частични преводи и интерпретивни анотации по библейския текст. Тези динамики, заедно с бързото разпространение на изучаване на класическия гръцки език през Ренесанса, открива нови възможности при превода на Библията, която на запад до момента е четена ексклузивно като текста на латинската Вулгата. В този нов контекст, възниква идеята за завръщане към източника на християнската традиция, известна като „християнски хуманизъм”. Използвайки нарастващата просвета и интелектуалния климат на западна Европа, това ново движение формира библейска схоластика на основата на философските методи на хуманизма.

Имено в този момент на историческата сцена се появява Еразъм Ротердамски. През 1509 г. той издава „Възхвала на глупостта” – сатира осмиваща обществената ценностна система (или по-скоро липсата на такава) издадена във формата на писмо до приятеля му Томас Мор (автор на класиката „Утопия”). Като един от най-отявлените учени на средновековието, владеещ перфектно класически гръцки, Еразъм не само има важна роля в развитието на хуманизма, но става и основен научен авторитет в т.нар. контра-реформация – движение което цели да реформира католическата църква отвътре. Самият Еразъм вярва, че Библията трябва да се представи в оригиналния й контекст с оглед на аудиторията, за която е писана първоначално, а не чрез анахронични схоластични категории, както е общоприето от средновековните богослови и херменевти. Работата му по гръцкото издание на Новия завет използва същински гръцки преписи и в нея Еразъм въвлича екип от редактори за анализиране на различните ръкописи, свързването им в един цялостен текст, синхрон на вариантните четения и формулирането на основните принципи на библейския текстовия критицизъм. Това са предпоставките на идеята за един „приет текст” – първото печатно издание на целия Нов завет на гръцки език текста, на който трябва да се гледа като предаден от първоапостолите и приет от цялата църква. Изданието на Еразъм ще стане основа за немския превод на Лутер, английския превод King James, датския превод, както и повечето европейски преводи на Новия завет по времето на и след Реформацията.

4 thoughts on “Предпоставки за един „приет текст” на Библията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.