Погълнати от забавление

“На надгробната плоча на това поколение ще пише: Забавлявани до смърт”                            Пол Уошър   Живеем в 21 век и ако мога с една дума да опиша случващото се днес, то може би бих използвал думата забавление. Човеците искат да се забавляват, защото си мислят, че това ще им помогне да се отърсят от стреса на работното място или въобще от стреса като цяло, който усещат ежедневно. Изглежда, че този модел на поведение отдавна е навлязъл и в рамките на църквата. Днешната проповед трябва да отговаря винаги на нуждите на човека, тоест на нуждата да бъде забавляван. Ако въобще това може да бъде наречена “духовна” нужда.   Когато човек не е забавляван и никой не му гали егото, тогава лесно проповедникът е сменен с друг. Някой, който е по-атрактивен, харизматичен и умее да забавлява. Много лесно би било, ако хвърлим вината към проповедниците и да приключим темата веднага. Ако кажем, че те са се превърнали в артисти, илюзионисти и шоумени. Като казвам това, въобще не искам да извиня такива, които са решили да се движат в това русло. Но ще стигнем и до тях.   Сякаш сериозната проповед вече не е нужда на редовия вярващ. Затова често пъти на нея се гледа със скучен поглед, апатично. Затова пък развлекателната проповед винаги намира съмишленици. Тя привлича лековерните и повърхностни християни като магнит. Изглежда, че точно това им е помогнало  да започнат, да възприемат църквата като място за забавление. Тя не е място за поклонение на Бога или духовно училище, а по-скоро театър или кино. Пуканки не се носят, но други екстри винаги има.    Вярващият свиква с мисълта, че не отива при Бога, за да бъде в Неговото присъствие, а по-скоро че отива да се забавлява с приятели. Това търсене на забава създава подходяща почва за появата на църкви, които са като клубове по интереси. Може би и това е причината за поява на конкурентни политики в църковните общества. Едната църква ще хвърли усилия в хвалението, друга в изгонването на демони, а трета в пророческите си стаички. Вярващият има възможност да избере къде най-добре би се чувствал и от какво има нужда.    Както се вижда поучаването в здравото Слово не е приоритет. Не може да не ни направи впечатление, че отново всичко се завърта около личността на човека. Затова и не трябва да се учудваме от мероприятия, които обещават изцеление, освобождение, пророчество и пр. Всичките тези конференции се организират за да задоволят определени нужди на определени хора. Човекът с главно “Ч” е поставен на пиедестал. Тези, които умело използват всякакви артистични хитринки и привличат по-голям брой човеци, са и тези които стават известни с това, че “много мощно Господ ги употребява”.    Изглежда лековерните хора твърде бързо правят своите заключения. Когато всичките усилия са насочени към привличането на по-големи маси от хора (от църквата на другия брат) и предоставяне на повече възможности за удовлетворение на хорските нужди, тогава истинското Слово остава на заден плат. Лековатите християни са доволни и на трохички, само и само да има забавления. Затова и често пъти амвонът се превръща в място за поучение от типа на: “Как по-добре да изживееш живота си”.    Като се има предвид, че перспективата е тук на земята вярващите имат нужда да слушат такива послания, защото в тях лесно може да бъде вмъкната някоя плоска шега, която да ги развесели. Те искат тези смешки да присъстват, защото ако ги няма, то бързо биха отишли там където друг е готов да им ги поднесе, тоест в другия “духовен ресторант”. Колкото повече някой гали ушите им, толкова повече и посланието им се услажда. Няма как да не изпитват емоционална удовлетвореност, след като проповедта е насочена към тяхното его.    “Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учението; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” 2 Тим. 4:3,4.   Това време отдавна е дошло и отличителен белег е отхвърлянето на здравото учение. Може би сега ни става и по-ясно защо проповедниците се превръщат в артисти. Защото са убедени, че само така биха се котирали и само така биха привлекли последователи. Заиграването с евангелието на забавлението обаче има цена, която в един момент те ще трябва да платят. Само че днес сякаш никой не мисли за това, важното е да има забавление.   Амвонът се е превърнал в сцена на One man show. На него застава човек, който твърдо е убеден, че от него се очаква да разсмива, екзалтира, въодушевява публиката. Затова и често пъти говори абсолютни небивалици, “приказки от хиляда и една нощ”, жълти новини или вицове. Божието слово не е на почит, неговият авторитет е пренебрегнат и това си личи много ясно от усмихнатите лица. А те са такива, защото никой не им говори за греха и неговото ужасно влияние. Никой не им обяснява за огромната нужда от живот в покаяние и освещение. Никой не споменава за последиците от едно лековато християнство.   Дали проповедникът има известна вина? Със сигурност, но не е единственият.  Отстъплението на Църквата е толкова видимо, но и тя подобно на Израел и Юда, сякаш не се срамува. Християните спряха да четат своите Библии с оправданието, че нямат време. Но ежедневно се наслаждават на цяла палитра от проповедници, които ги забавляват. Не е достатъчно само в неделя, затова и всеки ден в youtube, tik-tok, instagram и други платформи се качват, споделят и гледат видеа с най-различни артистични персони. Не проповедници, а артисти. Но ако трябва да бъда максимално честен, те са едни наемници. Интересно е, че Божието стадо не винаги може да различи истинския пастир от наемника и това е така, защото макар и да имат Словото, не се хранят от него. Въпреки че външно изглежда, че наемникът храни стадото, всъщност то е гладно и измършавяло. Забавлението няма способността да създава духовен растеж, то развеселява душата. Божието слово обаче единствено може да нахрани духа на човека.   Обаче на фона на тази сякаш черно бяла картина има и такива, които дълбоко в себе си са решили да не се превръщат в артисти. Пастири, на които често пъти се гледа с един подигравателен начин. Проповедници, които са наричани консервативни, остарели, неактуални и пр. Но както и да бъдат определяни от лековерните човеци, от гледна точка на Библията те са истински герои на вярата. Защото са решили да не правят никакъв компромис с Божието слово, дори и да не се харесват на мнозина. Те са дълбоко уверени, че онези които истински жадуват за Бога, винаги ще предпочетат здравото учение от онова, което може само да забавлява. Човеци, които служат на Пастиреначалника Христос с ясното съзнание, че един ден ще отговарят пред Него. От техните уста никога няма да чуем самохвалства, които целят да ги издигнат над останалите. Те никога няма да искат да привличат вниманието на вярващите към себе си, защото Господ Исус ще бъде в центъра на тяхната проповед. Нито ще се стремят да се облагодетелстват за сметка на вярващите. Пастири, чиито живот ще се отличава със скромност, смирение и истинско посвещение на Христос.   Евангелието на забавлението никога няма да насочва християните към тесния път. То ги оставя да живеят в греховете им, понеже откланя вниманието им от тях. Цар в това “евангелие” е не Господ, а егото на човека. Но какво може да се направи, след като то със страшна сила е започнало да залива Църквата и мнозина се къпят в неговите галещи води?    Господ да бъде издиган! Истината да бъде проповядвана; заблудите да бъдат изобличавани!    “Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва” Лука 9:23