Палец

Има хора палци.

Не като ръст.

Не като Палечко-Малечко от историята на Шарл Перо.

Въпреки че някак е чуден, почти приказен начинът, по който действат…

Ако бъдат оставени да действат…

Защото, ако в тялото на човека частите не си пречат и не се саботират, но напротив, то при хората, при все че осъзнаваме взаимозависимостта си принципно, 

често, поради множество съображения, си препятстваме един друг и лишаваме както другия, както другите, така и себе си от ползите, които дадена част от общото ”тяло”, от тялото на общността, би допринесла на всички.

Не че палецът не дава основание да бъде подлаган на недоверие.

Ами да – всички се движат в една посока, а той – не поне по допирателна или лекинко встрани, но директно в противоположната!

Няма как другите ”пръсти„ да са в грешка за посоката – 

те са четири,

а той – един!

Болшинството има думата…

Е, да, но всъщност целта му е да прихване, да помогне, да се осъществи дадено действие на ръката.

Какво като са четири, ако няма някой насреща им? Я се опитай да хванеш нещо без палеца, па било то и с всичките други четири пръста!

Да, ама той като се държи така странно и наопаки и все показва нещата откъм другата им страна, направо си е подозрителен…

Дали просто не саботира нещата?

И тогава, когато мислят/мислим за него така, той посяга да хване нещо, но е възможно другите ”пръсти” да не посегнат, защото не му вярват и нещото да бъде изпуснато.

Тогава четиримцата, които са го чакали сам да се оправи, докато му гледат сеира, казват: ”Вижте, той тръгна да прави нещо, ето че го изпусна! Наистина не е прав! И начинът, посоката му, не са правилни!”

Ами да – опитай се да хванеш нещо само с палец!

Но, ако едни атакуват даден проблем фронтално, а друг – в гръб, има ли значение посоката на атаката?

Нали атакуващите се движат към една цел, макар и от различни места?

Нали, всъщност, различните подходи ще направят така, че проблемът да е ”обкръжен” от всички страни?

Нека другия път, когато срещнем някой, който се движи в друга равнина, плоскост, посока, да не му бездействаме насреща, но да се опитаме да се сработим с него и да използваме различността си, за да ”хванем” нещо, което досега и той, и ние не сме могли, поради еднопосочността на нашето поведение.

Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава; за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея. А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.

1 Коринтяни 12:24-27