Опасностите на емоционалните църкви

Истината и емоциите са създадени да вървят заедно. Емоционална реакция на нещо, което е истина, говори за самата нея. Но има и моменти, когато емоциите могат да ни предадат, да ни насочат към грешната цел, а в църковния свят – да сведат вярата ни до идеята, че това, което чувстваме, е по-важно от това, в което вярваме.

Когато чуем или прочетем истина, намираща се в Писанието, трябва да реагираме с правилната емоция. Вземете следните стихове за примери, които предлагаме в перифраза:

Римляни 5:6-8: Виждате ли, в точното време, когато все още бяхме безсилни, Христос умря за безбожните. Много рядко някой ще умре за праведен човек, но за добър човек може да се осмели да умре. Но Бог показва Своята любов към нас в това: докато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

Римляни 8:38-39: Защото съм сигурен, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито владетелите, нито настоящето, нито бъдещето, нито силите, нито височината, нито дълбочината, нито нещо друго в цялото творение ще може да ни раздели от Божията любов в Христос Исус, нашия Господ.

Тези стихове предизвикват емоционална реакция, нали? Сигурно си казваме:

„Не мога да повярвам, че Бог ме обича толкова много, за да умре за мен, след като не го заслужавам!“

„Чувствам невероятна сигурност и мир, знаейки, че нищо няма да ме отдели от Божията любов!“

Когато четем, размишляваме и осъзнаваме какво ни казва Писанието за Божията любов и отношение към нас, тогава нашият отговор е подходящата емоция.

Като лидер в моята църква, признавам, че искам хората да почувстват нещо по време на неделните ни богослужения. В която и църква да се намирате, искам и вие да почувствате Божието присъствие.

Моята надежда за вас и вашата църква обаче е, всяка емоция, която изпитвате, да бъде отклик на истината, която чувате от амвона, а не емоционална реакция, основана на добро представление от страна на хвалебния екип или проповедника.

Когато църквите и техните лидери мислят за богослужението като за представление, за да получат реакция от вас, това е проектирано с емоция. Емоционалната реакция е основната цел. И тъй като емоциите са силни, вие и аз искаме да чувстваме нещо отново и отново, което кара хората в църквата да бъдат по-движими от емоции.

Това не само е нездравословен начин за планиране на неделно събиране, но може да ни накара да смятаме, че ако не чувстваме нищо, можем да заключим, че нищо не се случва между нас и Бога.

Ето няколко начина да забележите църкви, които имат по-емоционални неделни събирания:

Те са много повече съсредоточени върху хората, отколкото върху Бога. Тези видове църкви дават приоритет на това как се чувстваме, как Бог взаимодейства с нас и какво Бог иска за живота ни.

Те изобилстват от анекдоти, отколкото библейски стихове. Времето, посветено на проповедта, обикновено е едностранчиво, насочено към по-лични истории и размисъл, вместо към четене и разбиране на Писанията.

Те често търсят драматична реакция от публиката. Проповедниците и лидерите на богослужението често питат или дори очакват реакция от публиката в определен момент, вместо да позволят на хората да отговорят, когато сметнат за нужно.

От известно време е популярно да се говори за усещане за присъствието на Бога, но ние не сме създадени да чувстваме Бога през цялото време.

Всъщност може да е по-скоро мярка за незрялост, отколкото за зрялост, ако сведем нашето поклонение, време за молитва или живот с Бога като емоционално преживяване, за да потвърдим, че Той е там и че Той наистина се грижи за нас.

Ние не изискваме това от хората, нали? Когато те не са с нас физически, ние не винаги усещаме пеперудите на любовта, топлината на приятелството или сигурността – това би било изтощително! Ние разчитаме на истината в отношенията, за да определим стандарта на това, което чувстваме. Знаем, че ни обичат и се грижат за нас, защото сме го изпитали от първа ръка. Знаем, че са наши приятели, защото са го доказвали отново и отново.

По подобен начин знаем, че Бог наистина е с нас и никога няма да ни изостави, защото Писанието ни казва следното в 1 Коринтяни 3:16: Не знаете ли, че вие ​​сте Божият храм и че Божият Дух обитава във вас?

За тази цел помислете върху следното:

1. Започнете с Бога, а не с вас. Нека Той да бъде на първо място. Почти навсякъде ни учат, че светът се върти около нас, дори в нашите църкви. За да имаме здрави емоции, трябва да започнем с Бога – с това как Той вижда света и всичко в него. Това ще ни помогне емоционално, защото когато се съсредоточим върху това как Бог се чувства за неща като грях, несправедливост, смърт, покорство, състрадание и безкористност, тогава можем да изпитаме правилните емоции, защото това, което чувстваме, ще се основава на това какво смята Бог.

2. Откликнете на Истината, намираща се в Писанията. От само себе си се разбира, че най-добрият начин да научите за Бога и да живеете за Него, е да четете Писанията. Бог ни е дал Своето Писание – в което са описани всякакви емоции, за да можем да открием какво е вярно за Бога, света и човека. Песните за поклонение, посланията и нашият молитвен живот трябва да се ръководят от Писанието. Това означава, че когато чуем или прочетем Писанието, то ни казва истината за това колко много Бог ни обича и иска да Го следваме, тогава можем да откликнем в точния момент.

3. Напомняйте си, че Бог е с вас, дори и да не Го чувствате. Не е нужно да се чудите дали Бог е с вас и за вас, Исус вече е разрешил тази мистерия. Бог е с вас, когато Му се подчинявате, когато съгрешавате, когато ви боли и когато се събирате в Неговото име. Знаейки това ще ви помогне да изпитате емоциите на мир, сигурност, безопасност и комфорт, независимо от обстоятелствата.

Източник: Crosswalk.com