Няма път назад

Забравям задното и не му позволявам да определя настоящето. Живея днес с доверие и вяра в Твореца. Работя здраво и гледам на житейските ситуации като предизвикателства, в които ходя заедно с моя Небесен Баща.  

Очаквам бъдещето с надежда поради думите: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.” (Евреи 13:5) 

Не се сърдя на хора и обстоятелства, докарвали ме до сълзи и разочарование, защото се стремя във всичко случващо се да търся отговор на 3 въпроса : 

Господи, какво ВИЖДАШ Ти в тази ситуация?

Боже, какво МИСЛИШ Ти за случващото се?

Татко, какво би НАПРАВИЛ Ти?

С доверие в любовта на моя Небесен Баща питам това и НЕ бързам да се моля Господ да премахне трудностите и препятствията в живота. Не ги очаквам, не им се радвам, но през трудности минава всеки!     

Радва ме това, че Бог е обещал да бъде с мен през каквото и да минавам. А Той е верен и спазва думата Си! Винаги!

Търся инициативата на небето и тогава действам, без да ме интересува дали вярата ми е малка или голяма, защото знам, че даже и такава, като малко синапено семенце, е напълно достатъчна.

Повече не си задавам въпросите  “Защо? Защо на мен се случва това?” 

Отказах логически да си обяснявам, както предателства на хора, въпреки цялата ми изляна върху тях любов, така и невероятните хора, които Бог е слагал на пътя ми, които са правили за мен неща, които не съм очаквала, или молила. Хора, някои от които даже и не познавам. Хора, за които не съм си мръднала пръста да направя нещо. 

Научих се да съм благодарна на Бога за всеки, който с добро или лошо е кръстосал моя път.  

Виждам изход там, където има заключени врати и негативни диагнози. 

Не повтарям папагалски изповеди на вяра, но внимавам на факти и ги вземам впредвид. 

Не се страхувам да погледна негативните факти в “лицето” защото с простичко и ненапомпано доверие в Бога, вземам предвид, че истинността на това, което Той казва, е над фактите в земната реалност около мен. 

Чувствам се като лъвица, стъпила на канара при вида на проблемите. 

Внимавам мотивацията ми да не е фокусирана в това да реша проблема, а в това, да видя Божието действие и моето вътрешно свидетелство да е в синхрон с Неговото. Това ми дава вътрешна сила и твърдост в сърцето. 

Размекват ме малките жестове на доброта в ежедневието. Мила дума, телефонно обаждане, инициативата на някой да направи нещо вместо мен, за което даже не съм го и помолила извикват сълзи на благодарност в очите ми.

Благодарност към човека, благодарност и към Бога!