Неемия, глава 1

„Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.“ Неемия 1:11 За…

Неемия, глава 1

Неемия, глава 1

„Моля Ти се, Господи, да бъде ухото ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвата на слугите Ти, които с наслада благоговеят пред името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя.“ Неемия 1:11

За по-голямата част от пленените и отведени във Вавилон евреи, идеята да бъдат възстановени олтара, храма и защитните стени на Ерусалим е била нереалистична, безсмислена и опасна. Това е било идея за която не биха отделили нито време, нито сили и най-малкото средства. Само шепа луди авантюристи са имали това желание и водени през годините от Зоровавел, Исус Йоседековия син, Ездра и Неемия, са се завърнали в Ерусалим за да възродят града на дедите им. Сигурно в очите на „благоразумното“ мнозинство, те са изглеждали като фанатици, които напразно си губят времето за пропаднали каузи, вместо да си гледат спокойствието, кариерата и интересите.

Ситуация и днес изглежда по същия начин. Всеки който се стреми към възстановяване на моралните и духовни устои на семействата, на църквата и на обществото, в очите на мнозинството е заблуден фантазьор, фанатик и глупав авантюрист, който си губи времето. Но за тези, които го правят, то е чест, дълг и призвание, което идва от съзнанието за Бог, за вяра и вечност.
Ако в себе си усещаш такова призвание, то именно за теб е пророкувал пророк Исая:

„…Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.“ Исая 58:12

Неемия е имал призванието да стане „Поправител на развалините“. Личният му живот е протичал много успешно. Бил е виночерпец, довереник и любимец на Вавилонския цар. Ползвал се е с благоволението му и е имал осигурено бъдеще, но е имал и пет отличителни черти от съвременниците му.

1. Неемия е бил загрижен за своя народ!
Не е бил егоист и самодоволен. Интересувал се е как свързват двата края братята му в Ерусалим.
Ако и вие не сте завладени от егоизма и не сте безчувствени към нуждите на хората около вас, ако несправедливостта ви тревожи и детските сълзи ви просълзяват, и вие имате шанс да да се присъедините малцината, които Бог ще използва за да даде съживителни времена за семействата ни, за градовете ни и за страната ни…

2. Неемия е имал убеждение за Божия свят характер!
Неемия е знаел, че Господ мрази „надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и онзи, който сее раздори между братя.“ (Пр. 6:16-19) Той е бил убеден, че ако има несправедливост, ако някой търпи унижение, болка и проблеми – това е неугодно на Бог. (Виж Ис.59:15) и още, че със сигурност Бог има план, изход и защита за такива хора. За това Неемия е искал да бъде част от Божия план, за освобождението, защитата и възраждането на своя народ.

Ако и вие сте убедени, че Бог има отговор за нуждаещите се, вие сте на прав път! Това убеждение непременно ще ви доведе до желанието да бъдете част от Божия план за възстановяване. Този план на първо място е включвал изповед на греховете, които са довели до това състояние.

3. Неемия е бил готов да изповяда греховете на народа си!
Ние също знаем, че ако някой е в плачевно състояние, ако едно семейство или един народ (нашия народ) е изпаднал в неволя и Бог не му помага, има причина и тази причина се корени в греховете, които като народ, като семейства или като отделни личности сме допускали.

Онзи, който иска да помогне на победените и попаднали под неволя и гнет хора, трябва да приеме тяхното състояние като свое и да изповяда греховете им и да се моли пред Бог, за тях, така като се моли за себе си.

Неемия не само се е молил за своя народ както за себе си, той е бил готов да направи нещо, което реално, което може да промени съдбата им.

4. Бил е готов да поеме ангажимент, като се включи в работата за Божието царство!
Чисто лицемерие, неверие и егоизъм е да се молим на Бог да помогне на някой несретник, а самите ние да не сме готови да направим това, което сме способни. Ние трябва да направим това което можем и да оставим на Бог да извърши онова на което не сме способни!

Неемия е вярвал, че Бог е верен и държи на обещанията си. В молитвата си той е цитирал онова, което Бог е обещал на Мойсей, че дори Божия народ да бъде разпилян до краищата на земята, когато се обърнат към Него, Той отново ще ги събере. (Неемия 1:9)

5. Неемия е имал пълно доверие в Божиите обещания!
Като Библейски ученици, ние също знаем, че „даровете и призванието от Бога са неотменими“ (Рим.11:29) и ако и да сме изпаднали в беда, и ако сме допуснали врагът да отнеме благословенията и защитата ни, то пак имаме шанс да си ги възвърнем, защото онова с което Бог ни е благословил е неотменимо и с благословението на нашия Господ трябва да си го възвърнем.

Амин!

ПОКАНА ЗА ОБЩА МОЛИТВА И ПОСТ ЗА СТРАНАТА И НАРОДА НИ:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.