Любов, надежда, вяра

Имало ли е момент от живота ви, в който да се изложите много сериозно и да се чувствате страшно тъпо? Разбира се, че е имало. Всички сме хора и правим страшни глупости. Къде от умора, къде от незнание, къде от чиста и откровена глупост. Обаче, по-важното е как стоим, докато сме долу, и как се държим, докато ставаме.

Благост и милост ли оставяме след себе си или злоба и непростителност? Или сме посели онова зрънце надежда, която ни помага да вдишаме глътка свеж въздух сред праха от грохота на падането ми. 

Истината е, че само Един може  да вдъхне тази надежда и да помогне да оставим след себе си аромат на живот. 

Само Един може да превърне тъжния гаден гроб в красива ароматна градина.

Само Един може да превърне плача в радост.

Само пред Един мога да покажа слобостта си, без да усещам, че се излагам брутално.

Само Един може да премахне срама и вината.

Само Един може да излекува душата ми.

Само един може да вижда слабостите и провалите ми и въпреки тях да ме нарича Свой приятел.

Няма, няма, няма начин, място и обстоятелство, в които моят провал да са по-големи от Божията милост и доброта.

И това е празникът, който празнуваме днес. 

Вяра. Надежда. Любов. 

Вярата, че каквото и да стане, Владетелят на вселената е мой приятел. Най-довереният ми приятел. 

Надеждата, че няма да се посрамя (много), но дори и да пропадна… 

Любовта Му е на една сълза разстояние. На една въздишка разстояние. На една песен разстояние.

Сигурно ще запитате на какво основание можете да се доверите на ТОЗИ ЕДИН. С какво е заслужил вашата вяра? Защо трябва да Му възлагате надежда? Струва ли си да Го обичате?

Синът на Бога, Господ Исус Христос заслужава обич, защото обикна, макар да беше отхвърлен, продаден и предаден.

На Месията можете да се надявате, защото всичко, което е изрекъл, се сбъдна.

Човешкият Син заслужава пълно доверие, защото обещанията, които даде, е в състояние да изпълни.

Вие сте на ход. Ще Го откриете на страниците на Библията и когато осъзнаете какво е направил за вас, когато Го видите със сърцето, ще признаете, че не заслужава нищо друго освен съвършено преклонение. И не само това. Можете изцяло да Му поверите живота си, знаейки че и в най-страшната буря няма да сте сами.

Потвърждение на това ще намерите не само на страниците на Писанието, но и на историята на Църквата, записала за нас свидетелствата на хиляди светии, които са предпочели да загубят живота си, но не и да се отрекат от своя Господ и Спасител.

Днес е такъв един ден и всички, които отидат в земните храмове, ще трябва да си припомнят защо или за какво го правят.

Днес всеки от нас може да бъде наречен Вяра, Надежда и Любов, независимо какво е неговото/нейното име, ако целта на живота му/ѝ е Христос да бъде възвеличен и прославен.

Честит празник на всички деца на Бога, които са се доверили на Неговия Син, имат надежда за вечността и Го обичат докрай, защото първо Той ги е възлюбил с вечна любов, която никога няма да премине.