ЛЕВИТ, глава 7

НОВОЗАВЕТНИ ПРИМИРИТЕЛНИ ЖЕРТВИ

„Ето и закона за примирителната жертва, която ще се принася на Господа: ако някой я принася за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с дървено масло, и безквасни кори, намазани с дървено масло, и пити от чисто брашно, омесени с масло. А освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб…“
Левит 7:11–21

В обредния закон на древния Израил са били установени три вида примирителни жертви:

• Жертви за благодарение – принасяни в отговор на вече получени Божии милости;
• Оброчни жертви – давани като обет пред Бога в очакване на бъдещи благословения и избавления;
• Доброволни жертви – принасяни свободно и от сърце, без да са свързани с конкретна молба или преживяна благодат.

Тези старозаветни постановления хвърлят светлина и върху нашия новозаветен духовен живот.
Благодарствените жертви на християните, които Писанието нарича „плод от устни“ — също могат да бъдат разгледани в същите три духовни измерения.

Най-естественото и правилно нещо е да възхваляваме Бога, когато Той ни е показал милост и ни е помогнал в нашите беди. Това е дългът на благодарното сърце — дълг, който, трябва честно да признаем, твърде често пренебрегваме. Неблагодарността към Бога издава скрито егоцентрично отношение и постепенно закоравяване на човешкото сърце — сърце, което вече не умее да разпознава и цени Божиите благословения.

Израз на жива вяра е благодарението, което се принася за още неслучили се, но очаквани Божии милости.
Когато сме притиснати от трудности и заплахи, ние трябва да падаме на колене и молим Господа за избавление, като Му принасяме благодарност още преди да сме видели отговора на молитвата си.
Това е правилно духовно отношение и много често именно то отваря пътя към избавлението!

Но и тук трябва да помним нещо важно:
Бог е пълен Суверен! Той единствен знае кое е истински добро за нас. Затова, дори когато се молим с дръзновение и вяра, ние трябва смирено да оставяме окончателното решение в Неговите ръце. Така се е молил Христос:
„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но не както Аз искам, а както Ти искаш.“

Най-дълбоката и най-чистата новозаветна благодарствена жертва обаче е хвалението, което се излива от чисто сърце, изпълнено с благодарност — когато се покланяме на Бога, възпяваме Неговата слава и изповядваме Неговото свято име без друг особен повод, освен този, че принадлежим на Него.

Ние сме Божии чада — спасени, новородени и благословени чрез делото на нашия Господ Исус Христос.

Той е Светлина от Светлина, Бог истински от Бога истински; роден, а не сътворен; съществуващ преди всички векове. Той се въплъти чрез Светия Дух и девицата Мария, живя съвършен и праведен живот, умря на кръста за нашите грехове, възкръсна на третия ден за нашето оправдание и сега седи отдясно на Отца като наш Господ, Застъпник и Спасител.
На Него да бъде вечна слава!

Ето това е истинската благодарствена жертва.

„Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име.“
Евреи 13:15