Силата на завистта

„Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.”                              (Притчи 14:30)   В Библията ни е казано, че Бог е ревнив Бог (Изход 34:14).    Но Бог ревнува за определено нещо. Ревността е „правилната нетърпимост към някаква разрушителна намеса и по този начин е белег на любовта (като противоположност на безразличието)“.   Ревността в своята същност е ангажираност към дадена връзка. Тя се разпалва, когато трябва да ни подтикне към поддържане на застрашена връзка или възстановяване на прекъснато взаимоотношение. Павел говори за своята ревност коринтяните да се посветят на Бога. Това го подтиква да използва някои силни изрази, за да разтърси своите читатели (2 Коринтяни 11:2 и сл.).   Греховната ревност не е ревност за нещо, а за някого.  Завистта, от друга страна, е желание да имаме нечий чужд живот. Виждате, че околните имат нещо по-добро от вас, и вместо да се радвате на доброто, което те имат, плачете, защото вие го нямате.    Така завистта е желание да се възползвате от живота на някой друг. Както се казва във второто изречение, това кара костите да гният. Тя може буквално да ви изяде – физически и духовно.   Бъдете честни и признайте чий живот бихте искали да имате. Как вярата ви в Евангелието – в това, което имате в Христос – може да премахне завистта?   Молитва: Господи, признавам, че завиждам на телата, банковите сметки, връзките и много други неща, които имат околните. Пазя тази завист в тайна, дори от себе си, защото е много смущаваща. Но тя ме лишава от радост, а Теб – от полагащата Ти се слава. Помогни ми да я изкореня от сърцето си.  Амин.   Превод: Радостин Марчев