ЛЕВИТ, глава 27 – А
ОБЕЩАНИЯ И ОБРИЧАНЕ…
„Когато някой посвещава къщата си, за да бъде свята пред Господа, свещеникът да я оцени — добра ли е или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане. Но ако онзи, който я посвещава, пожелае да откупи къщата си, нека прибави към оценката една пета и тя ще бъде негова.“ Левит 27:14–15
Цялата последна глава — 27-а — на книгата Левит говори за посвещението: за обети, обещания и десятъци, които хората дават на Бога.
В моменти на беди и трудности, когато отчаяно търсим Божията подкрепа, защита и изцеление, ние често сме склонни да даваме щедри, но необмислени обещания — обети, които никой не е изисквал от нас, дори самият Бог. Никъде в Стария или Новия Завет Бог не заповядва на човека да Му дава обети. Напротив, Писанието ни предупреждава:
„Не прибързвай с устата си и нека сърцето ти не бърза да произнася дума пред Бога, защото Бог е на небесата, а ти си на земята; затова нека бъдат думите ти малко.“ Еклесиаст 5:2
Бог е любящ Отец.
Той е Дарителят на всяко добро.
От любов Той изцелява, защитава и спасява.
Не е нужно да „смазваме машината“, както цинично се изразяват корумпирани чиновници, за да получим благоволение. Божията подкрепа не се купува — тя се дава по благодат. За Неговата благост, закрила и изцеление е достатъчно да приемем с вяра благословенията Му и с благодарност да Го следваме.
Но ако обещаем нещо на Бога, ако Му посветим нещо — длъжни сме да изпълним обещанието си и да Му отдадем посветеното. А щом сме Му го отдали, нямаме право да си го искаме обратно.
„По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкарат плътта ти в грях и не казвай пред Божия служител: ‘Моят оброк беше грешка.“ Еклесиаст 5:5–6
Все пак, ако човек настоява да си върне нещо – предмет, стока или имот, които е посветил на Бог, Законът постановява ясно: той трябва да добави една пета върху реалната му стойност за да го откупи назад.
За по-подробно разбиране прочети внимателно Левит, глава 27, стихове от 1 до 29.
Вашият коментар