ЛЕВИТ, Глава 2, Част 1-ва

„Когато принася някой на Господа хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло, и да сложи върху него ливан. И като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му, и всичкия му ливан, и да ги изгори на олтара за възпоменание, като жертва чрез огън, благоуханна за Господа.“ Левит2:1,2

Книга Левит е бил настолния наръчник за свещениците, който са изпълнявали наредбите и законите за Богопоклонение. Ако думите, които Бог говорил на Моисей от планината Синай са дали основата на моралния ред и закон на Неговия народ, то думите, които Бог говорил на Моисей от Скинията, записани в книга Левит, са Неговата волята за това как Неговия народ да се покланя в святост и правда.

Жертвите и приносите е трябвало да бъдат „без недостатък“!
Нищо, принесено на Бога, не трябва да има недостатък. Този принцип остава в сила през цялата история на богопоклонението до сега и сочи към единствения съвършен принос – нашия Господ и Спасител Исус Христос!

Исус е съвършения, „без недостатък“  доброволен хлебен принос. Хлябът, Който слиза от небето, Божието Слово, което се въплъти за нас като доброволен принос и се принесе за нас, „като жертва чрез огън, благоуханна за Господа“!

Днес, доброволна хлебна жертва  принасяна от нас  на олтара е Словото на благовестието Христово, което Той ни е поверил да предадем. Всеки път когато споделяме Словото Господне като благовестие, проповед, свидетелство, пророчество или хваление, ние принасяме благоуханна жертва на Господа. Ето защо всяка дума, израз или тон на гласът ни, трябва да бъде съобразен с указанията в Левит 2 глава!