ЛЕВИТ, глава 16 – I

ДЕНЯТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО В СЛУЖЕНИЕТО НА  ХРИСТОС…

Четиво с продължение…

„И Господ говори на Мойсей след смъртта на двамата Ааронови синове, които умряха, когато пристъпиха с чужд огън пред Господа. И Господ каза на Мойсей: Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището зад завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облак над умилостивилището.“
Левит 16:1–2

Смъртта на двама от синовете на първосвещеника Аарон несъмнено е разтърсила целия израилев народ. И дори нас — читателите, отдалечени от събитието с повече от три хилядолетия — това повествование продължава да ни смущава. Ако свещениците, синове на първосвещеника, не са били защитени от Божия гняв при своеволно им служение, то колко повече всеки друг е в опасност?

Подобен размисъл би трябвало да се породи и у нас, когато четем думите на апостол Петър: ,…дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?“ 1 Пет. 4:17

Но, Не!
Ние сме привикнали към удобната съвременна мантра: „Живеем в периода на благодатта!“ И често си позволяваме да се държим като хазяи в Божия дом — сякаш той ни принадлежи. Но Божият дом не е наш. Той е Господен и никой човек не може да присвоява управлението му.

Затова още в самото начало на богослужението започнало в Скинията, Бог ясно е говорил на Мойсей за начина, по който онези, които дръзват да служат пред Него, трябва да се подготвят — за да служат безопасно.
Оставям на вас да разпознаете духовните предобрази на тази подготовка за нас, като част от „избрания род, царското свещенство и святия народ“ (вж. 1 Петрово 2:9). Помислете за „окъпването на тялото с вода“, за обличането на „светия ленен хитон“, за „долните ленени дрехи“, за опасването с „ленения пояс“ и за „ленената митра на главата“ (виж Левит 16:4).

Моето внимание ще бъде насочено към предназначението и духовния предобраз на двата козела.
Единият козел е бил принесен, по всички установени правила, като умилостивителна жертва за грях.
Другият е трябвало да бъде „натоварен“ с беззаконията на Божия народ и след това „отпуснат“ — отведен и оставен в пустинята. Невъзможно е човек да прочете тези текстове, без да се запита за тяхното значение.

Очевидно е, че всички старозаветни жертви сочат към служението на идващия Месия — съвършената и окончателна жертва. Те са „сянка на бъдещите неща, а тялото е Христово“ Кол. 2:17.

Богословите виждат в двата козела предобраз на двойното изкупително служение на Христос.

Първият козел е бил принесен като изкупителна жертва.
Като наш Заместник Исус Христос веднъж завинаги беше принесен пред Бога като съвършена жертва.
Защото Бог — Съдията на целия свят — трябваше справедливо да отсъди наказание за греховете на човечеството. Това наказание беше понесено чрез смъртта на Христос за нашите грехове. Така първият козел, избран чрез жребий за Господа, символизира изкупителното дело на Христос и опрощението на греховете.

Исус е съвършената изкупителна жертва!

Следва продължение в ЛЕВИТ, глава 16 – II …