Когато планираш бягство

Понякога Божията грижа за някого може да се изрази в това да му прати изобличение - Бог не искаше Ниневия да погине и изпрати свой човек да вика против града.  Избраният беше пророк Йона, който не хареса Божия план и реши да измисли свой.   Когато някой ни „вика“, склонни ли сме да проверим, особено, ако е вярващ човек, дали не е Божий пратеник за наше избавление?   Това, че си близък с Бога, че ти говори, че разчита на теб, че ти поверява мисия, не означава, че винаги ще ти е приятно, вдъхновяващо, приемливо - Йона побягна в Тарсис от Господното присъствие (Йона 1:3)   Това, че си близък с Бога, понякога ще означава, че Той ще е по-безцеремонен с теб, ще е по-настоятелен да Му свършиш работата - Бог парира действията на Своя човек, като му спретна буря.   Внимание - заради твоето мотаене и отлагане изпълнението на Божиите задачи, може да си изпатят други хора - бурята засегна всички в кораба, в който беше Йона.   Ако бягаме от Божия план за живота си, можем да ударим дъното и да станем много по-нечувствителни от светските човеци - по време на битката с бурята на всички други от кораба, Йона спеше дълбоко на дъното на морския съд. Даже се наложи светският човек да го събуди, и то с упрек, как е възможно да спи. После, когато съкорабниците разбраха причината за бурята и, че Йона бяга от Бога, се зачудиха и пророкът получи упрек.   Нали си спомняте думите на Исус, че обезсолялата сол се тъпче от външните...   Понякога се чувстваме без вина виновни или притиснати между два лоши избора. Съкорабниците нито бяха искали или предизвикали бурята, нито желаеха злото на Йона, но се налагаше да го хвърлят във водата, за да оцелеят.   Така понякога и ние сме във вихъра на събитията, без да сме преки причинители и тогава Господ не ни вменява неволното ни въвличане в ситуацията за вина и ни освобождава от последствията. Това се случи и при съкорабниците на Йона - макар и хвърлен в морето от тях, непослушният пророк не погина. Понякога сме инструменти в много по-големи планове, които надвишават мислите ни...   „Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ТИ, ГОСПОДИ, СИ СТОРИЛ КАКВОТО СИ ИСКАЛ“.   Бог обръща дори грешките ни за добро, за да „натрие носа“ на дявола, тласнал ни в непокорство. Чрез забежката на Йонa от прекия път към Ниневия, стана възможно да се обърнат всички езичници от кораба към Бога. Това обаче не означава своеволно да грешим с цел благовестие.   От битката на невярващите с бурята, предизвикана заради него, Йонa нищо не разбра - те си хвърляха стоките в морето, те се бореха със стихията, те бяха в ужас, докато той спеше, но непокорството му не му се размина без последствия.    Има, идва момент на плащане на цена. Но съвсем лично - в утробата на рибата. Там в тишината, в самотата, на скришно, Господ кастри своите... Лице в лице... Няма мърдане.   Йонa, макар и непокорен, си имаше качества, за да бъде избран за пророк. Знаеше как да комуникира с Богa. Молитвата от утробата на рибата, всъщност не беше молитва, молба, мрънкане, оплакване, прошение, а изповед, деклариране, прокламиране, предварителна благодарност и предугаждане на предстоящото избавление. Пророкът познаваше добре характера на Бога, дори и отхвърлен за момента гледаше с надежда, а не с фатализъм... Добър пример за нас, когато сами сме „нагазили лука“ и планираме бягство, далеч от Божия план.