Къде е границата?

Може би, на много хора им се иска да избягат .. от този момент, от миналия или от тези, кото предстоят да се случат. Да избягаш от света, в който живееш е невъзможно, но е възможно да преосмислиш личната си роля на “бежанец” и да вземеш личното си решение, как можеш да останеш.

Света, в който живеем в днешните времена е “малко” странно променен и се изменя все повече с определени идеологии и действия на сили, които работят реактивно спрямо социума. Погледнато чисто стратегически, хората са преминавали и други жестоки периоди, в които са застрашавали човечеството, но въпреки всичко сме оцелели като общество до днес. Цената, която е била платена (и се плаща) е огромна, но само в нашите възможности е да спрем всяка лудост, която дезориентира обществото.

Някак сме приели за нормално да критикуваме и да обсъждаме действията на другите около себе си, особенно политическите действия на хора, които ни управляват – тези, които ние сами допускаме до високи постове и им плащаме за това. След което се нападаме едни други за тези си избори, вместо да осмислим отговорността, която сме делигирали.

Започнали сме да живеем само в собствената си “правота”, която ни кара да крещим понякога, за да защитим праведност, в която вярваме без критично да осмисляме становищата си.

“Крещенето” може да е и за добро, когато хората имат нужда да бъдат стреснати и да чуят нечии предупредителен вик. Но, категорично не стои така въпроса в ежедневието ни и не е нужно да се “хващаме за гушите” помежду си само, за да докажем себе си – безрезултатно.

„Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай искреност, сериозност, здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.“

‭‭Тит‬ ‭2:7-8‬ ‭

Питам се много напоследък: Къде е границата? Онази граница, която ние минаваме самите като “бежанци” … Бягаме от съвестта си или бягаме, за да я запазим чиста. Тъжно е, когато в социалната мрежа можеш да видиш основно излив на емоции, които биха могли или да те отвратят или да те разтърсят. Всичко, което се публикува има някаква цел – на кого и каква … Въпросът, който е добре да си зададем – всеки, сам на себе си: “Аз, защо го правя? “

Дали, показваме колко сме всеотдайни и благородни ?

Дали, очакваме скрит дивидент от действията си ?

Може би, храната, която даваме на егото си осмисля нашето ежедневие?

Или сме истински безкористни и го правим, за да увлечем хора след себе си, може би да събудим някоя заспала душа ?

Мрежата няма нужда от нашите отговори, но всеки от нас спешно се нуждае за себе си от такова лично откровение!

Какъвто и да е мотивът ни има нещо, което е неоспоримо важно – как го представяме на другите и с какъв език го правим!?

Многобройни са коментарите, които не просто осъждат друг човек, а цинично и нескрито (вече) изразяват ненавист.

Защо? Тези, които толкова стръвно се впускат в грозни спорове- какво искат да докажат? Има ли реална полза от това “доказателство” – за тях или за света наоколо?

Ако, можехме реално да осъзнаем, че точно в тези си “дебати” ставаме жертва на основния враг, онзи, който реално ни прави “бежанци” – от собствения ни живот, такъв какъвто е било отредено да живеем и да му се наслаждаваме.

Ако, само можехме да разберем същността на думите :

“Бог е в контрол” – със сигурност щяхме да имаме различен прочит на всички случващи се събития и нямаше да искаме да “избягаме”, а щяхме да се “бием” до победа.

Личните ни отговори са “паспортът” за нашето оставане.

„Идолите на народите са сребро и злато, направа на човешки ръце.

Уста имат, но не говорят;

Очи имат, но не виждат;

Уши имат, но не чуват;

Нито има дишане в устата им. Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“ – Псалми‬ ‭135:15-18‬ ‭