Избавен, за да избавя

Библейската книга Изход взема името си от Септуагинта, първият гръцки превод на Стария завет. Автор на книгата е Мойсей. Тя се състои от две части – първата е от 1-19 гл. – разказ за избавянето на израелтяните от Египет. Втората, Изход 2…

Избавен, за да избавя

Избавен, за да избавя

Избавен, за да избавя Библейската книга Изход взема името си от Септуагинта, първият гръцки превод на Стария завет. Автор на книгата е Мойсей. Тя се състои от две части – първата е от 1-19 гл. – разказ за избавянето на израелтяните от Египет. Втората, Изход 20-40 описва даването на Мойсеевия закон и институциите, които помагат на Израел да се организира като народ, който е „царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:6). Ние ще разгледаме първата част в поредица от 7 статии, под общо заглавие „Божието изкупление“.   В Библията има книги, които принадлежат на различни жанрове. Книгата Изход е историческа. Името „изход“ или „екзодус“ от гр. означава „излизане“ и се отнася до централното събитие в книгата, бягството на Израел от Египет. Но нека си припомним какво се случва преди това в първата книга на Библията, Битие. В Битие Бог обеща на Авраам, че чрез неговото семейство всички народи на земята ще бъдат благословени. Каза му също, че неговият народ ще са роби в чужда земя и ще бъдат измъчвани 400 години, и чак тогава Той ще ги изведе.   Битие завършва със слизането на цялото семейство на Авраам в Египет. Изход започва с описание на събитията 430 години по-късно. Семейството на Авраам се е умножило толкова много, че вече се е превърнало в народ – народа на Израел. Но има един огромен проблем, защото израелтяните са поробени от царя на Египет, наречен фараон. Този човек е наистина отвратителен. Той няма нищо общо с приятелски настроения фараон, който прави Йосиф свой министър-председател и кани семейството му да се установи в Египет. Той е брутален и жесток владетел. И един ден евреите се събуждат в един напълно различен свят. Те трябва да кажат довиждане на просперитета и добър ден на робството. Защото фараонът безмилостно поробва евреите.   Археолози са открили няколко обелиска в Египет и един от пиктографите показва група хора, които са бити от двама надзиратели с камшици. Робите правят тухли. И надписът гласи „Работете без да припадате.“ Това крещят надзирателите на робите. Така че, разполагаме с археологически доказателства за истинността на библейския разказ. Фараонът дори заповядва всички бебета момчета да бъдат убивани, като ги хвърлят в река Нил. Той иска да изтрие от лицето на земята евреите. До този момент той е най-злият образ в Библията. Евреите трябваше да се примирят с това мизерно съществуване. Или може би не? Трябва ли да се примиряваме със злото?   Представете си, че както си вървите, виждате на дърво забоден вашия некролог. С вашето име, датите, когато сте родени и  умрели, няколко думи за вас. Какво ще пише там? Какво свидетелство ще оставите, ако това можеше да се случи? Всъщност, това се е случило. Един човек на име Алфред Нобел започва да чете вестника един ден и вижда, че по погрешка вестникът е поместил неговия некролог. Там пишело няколко думи за живота му: „Алфред Нобел – човекът, който изобрети динамита.“ Когато прочел това, се смутил, защото не искал да бъде запомнен като човека, създал тази експлозивна смес, убила толкова много хора и причинила толкова много болка. И си казал, такова наследство ли ще оставя? Така ли ще ме помнят хората? И той решил да промени това и по-късно Нобел става известен с Нобеловата награда за мир. Тя се дава до днес на хора с принос за световния мир.   Евреите, за които четем в Изход, както и родителите на Мойсей, се бяха примирили с робския си живот. Но те трябваше също да вземат някои много важни решения. Днес ще прочетем техния некролог. Макар и родителите на Мойсей да са умрели преди 3500 г., те са оставили наследство и то е описано в Изход. В глава 2 от книгата Изход събитията се случват за период от 80 години - от раждането на Мойсей до неговото изгнаничество в пустинята.   В Деяния 7 гл. Стефан, който дава свидетелство пред Синедриона, в речта си за Христос използва Мойсей като паралел. И Стефан разделя живота на Мойсей на три части от по 40 г. Първият период беше периодът на добрия живот в Египет. Втората фаза беше фазата на подготовката за уникалната роля на избавител на децата на Израел. И последната фаза беше фазата на водене на 2,5 - 3 млн. хора в пустинята.   В тази връзка Дуайт Муди казва: „Първите 40 г. Мойсей се опитва да е нещо в Египет. Следващите 40 години Бог показва на Мойсей, че той е нищо. И последните 40 години Бог показва на Мойсей, че той може от нищо да направи нещо.“ 40 години на успех, 40 години на карантина в пустинята и 40 години живот на служение. В известен смисъл животът на Мойсей започва тогава, когато е на 80.    В Изход 2:1 четем следното: „В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени.“   Мойсей пише тези редове и той не ни казва имената на родителите си, но разбираме, че са левити. Левий е третият син на Яков и е известен с това, че произвежда дънки. Шегувам се J. Той постави начало на свещеническото племе на Израел. Левий имаше трима сина – Гирсон, Каат и Мерари (Битие 46:11). Каат имаше 4 сина – Амрам, Исаар, Хеброн и Узиил (Числа 3:19). Първородният от тях, Амрам, се оженва за Йохавед (Изход 6:20), и това са родителите на Мойсей. Те имат 3 деца – първата е Мaриам, вторият е Аарон, а третият- Мойсей (Изход 15:20). По-нататък се казва,   В Изход 2:2 ни че казва: „И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.“   Интересно, че Мойсей държи да каже, че е бил красиво дете. Тук думата за „красиво“ на иврит е тов, но тя също така означава „добър, благоприятен, специален“. Повечето Библии превеждат тази дума с „красив“. Всеки родител мисли, че детето му е красиво. Аз имам внук и той много обича да го държа и да играя с него. Според мен той е много красиво дете. Бих могъл да го крия вкъщи три месеца. Те видяха, че Мойсей е специално, красиво, добро дете. Един апокриф разказва, че когато Мойсей е вървял по улицата, бил толкова красив, че хората се спирали да го гледат. Това е легенда, не е в Библията. Може би когато се е родил, Амрам и Йохавед са го погледнали и са разбрали, че Бог има специален план за него и са искали да му втълпят това от най-ранна възраст. Мойсей е наистина един от най-забележителните личности в историята освен Христос. Еврейският автор Майкъл Шапиро е написал книга със заглавието „Еврейските 100“ за най-влиятелните евреи в историята. Номер едно в неговия списък е Мойсей, а на второ място – Исус... Трети е Айнщайн, шести – ап. Павел, седми – Карл Маркс.   В Евреи 11:23 четем: „С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.“   Неговите родители се страхуваха повече от Бога, отколкото от земния цар. Колко актуално за нашата ситуация днес, нали? И те го криха цели три месеца. Не е лесно да криеш дете! Защо? Защото бебетата плачат. И ако живееш на брега на река Нил, всеки наоколо ще чува плача на бебето. Да криеш дете цели три месеца изисква голяма решимост и силна вяра.   Изход 2:3 „Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.“   Родителите на Мойсей демонстрират вяра. Първо крият Мойсей цели три месеца. Те са посветени да запазят това дете за мисията, която Бог му е отредил. Но също така, те показват вяра като пускат Мойсей. Тези от вас, които сте родители, помислете колко вяра е нужна, за да сложите детето си в малка лодка и да го пуснете по реката. Да му кажеш „сбогом, може никога повече да не те видя.“ Казва се, че те са направили кошче, но думата на иврит е тава, което означава кутия и това е същата дума, използвана за Ноевия ковчег. Вероятно са огънали тръстика, намазали са я със смола и катран, които се разтапят на слънцето, но се втвърдяват във водата и стават водонепропускливи. И може би Йохавед е знаела, че дъщерята на фараона се къпе в реката в определено време и е насочила кошчето в тази посока с вяра.   Изход 2:4-5: „А сестра му (Мариам) стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините ѝ ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.“   Къпенето в Нил било разпространено тогава. Една от причините е, че египтяните са смятали Нил за свещена река, покровителствана от бог Озирис. Така че, за да се поклонят на Озирис, те извършвали ритуално къпане, както индийците се къпят ритуално в р. Ганг. Това е била много политеистична култура. Имало е много богове и богини - Ра, богът на слънцето, Хекет, богиня на раждането и плодородието (изобразявана като жаба), Озирис и т.н. Запомнете това, защото когато стигнем до десетте язви изпратени срещу Египет, чрез тях всъщност Бог съди не само египтяните, но и всички фалшиви идоли и богове, които те са почитали. А-а-а, ти се покланяш на река Нил? Какво ще правиш, когато тя се превърне в кръв? А-а, ти се покланяш на жабите? Какво ще правиш, когато те влязат в леглото ти през нощта и не можеш да се отървеш от тях? Бог има чувство за хумор! И така, фараоновата дъщеря се къпе в реката, вижда малко кошче, заклещено в папирусите и изпраща слугинята си да го донесе.   Изход 2:6: „Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.“   Бебето е проплакало на точния момент, когато тя е отворила кошчето. Може Бог да е ощипал Мойсей, за да го накара да заплаче. И това е точният момент, защото го намира жена. Един коментатор казва, „Бог събира две неща, които Той е направил, в едно: бебешки плач и женско сърце. Когато тя видя и чу това бебе да плаче, сърцето ѝ се разтопи. Един друг коментатор, Дейвид Гузик, казва: „Бог умело насочи родителите на Мойсей, течението на Нил и сърцето на фараоновата дъщеря, за да осъществи Своя план и цел.“ Възможно е фараоновата дъщеря да е решила, че това бебе е дар от бог Озирис за нея. Може да е била бездетна. Всъщност, изследователите са открили интересен надпис, който вероятно египтянките са рецитирали, докато слизат към реката. „Не съм поразявала човек, нито съм разплаквала човек, и не съм отнемала мляко от устата на кърмачетата.“ Може и тя да е цитирала тази клетва като молитва на божеството. И когато вижда това кошче, тя решава че това е дар от Озирис, бога на река Нил.   Изход 2:6-7: „Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца. Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?“   Казахме, че сестра му е Мариам. Тя наблюдава сцената скрита и в този момент излиза, и има „конструктивно предложение“. Да извикам ли някоя еврейка, която може да кърми детето? Според еврейския историк Флавий Йосиф, фараоновата дъщеря е взела бебето и го е дала на своите слугини, за да види дали те могат да го кърмят. Разбира се, те не са можели. И точно тогава Мариам излиза и предлага това.   Изход 2:8: „А фараоновата дъщеря ѝ отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.“   Представете си колко се е зарадвала Йохавед, когато си взема детето обратно и започва да го кърми. Нейната вяра е възнаградена.   Изход 2:9: „И Фараоновата дъщеря ѝ рече: Вземи това дете и ми го откърми, ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърми.“   Тя не само получава обратно детето си живо, не само то има царска защита, но и ѝ плащат за това, че е майка! Много добра идея, нали? Сега детските надбавки в България са 50 лв. на месец на дете. Но в Америка са изчислили, че ако се вземат предвид всички неща, които една майка домакиня прави – тя е едновременно детегледачка, готвачка, перачка, чистачка, шофьор, счетоводител, доставчик и т.н., и ако трябва да ѝ се дава заплата за всичко това, трябва да ѝ се плаща 13300 долара месечна заплата. Не знам какво са плащали на Йохавед, но тя получи детето си обратно и ѝ плащаха за това. Всички разходи за отглеждането му са поети от правителството на Египет.   Една жена, която била християнка имала за съсед атеист. Тя често се молела на глас и къщите им били много близо, затова атеистът можел да чуе как се моли и си казвал, тази жена е луда. Няма Бог. Но тя благодарила на Бога, молила се за нуждите си. Един ден тя нямала какво да яде и се молела, „Небесен Отче, аз вярвам, че ти ще снабдиш това, от което се нуждая. Вярвам, че ще се погрижиш, в името на Исус, амин.“ Атеистът чул молитвата и си казал, имам идея, ще я поставя на място. Отива, купува много хранителни продукти, слага ги пред вратата ѝ, чука на вратата, скрива се в храстите и зачаква. Тя отваря вратата, вижда продуктите и казва, „Слава на Бога! Бог снабди нуждата ми!“ Точно тогава атеистът излиза и казва, „Глупава жено, не Бог направи това за теб, аз го направих.“ Тогава жената започнала да скача още по-радостно и да вика, „Алилуя, слава на Бога. Бог не само ме снабди с храна, но и накара дяволът да плати за нея!“   И така, майката на Мойсей го отглежда, а дяволът плаща за това. Това е Божието провидение. Бог взема естествени събития и ги използва за свърхестествени цели. Бог взема едно малко еврейче и го прави принц. Дава му най-доброто, което Египет може да предложи. Той става царски наследник на трона. Същевременно, той го благослови с най-доброто не за да може да му се наслаждава, а за да го използва, за да благослови другите хора. Всичко което имаше и което знаеше Мойсей Бог използва, за да може той да види нуждата и да посвети живота си на своя народ. Да му помогне да се освободи от робство. Бог го избави, за да може той да избави народа си.   И аз искам да ви попитам: какви дарби ви е дал Бог, които използвате за ползата на другите хора? Винаги трябва да си задаваме въпроса, използвам ли аз ресурсите, с които Бог ме е благословил, за да помагам на другите.     Следва продължение...  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.