Имах всичко

0

Аз имах всичко, но нямах нищо. 

Знам какво е и да нямаш нищо, но да имаш всичко.

Объркващо ли звучи?

Казвам се Верен Тончев. Ето моята история накратко.

 

Въпреки че съм роден в християнско семейство на пастори, които б…

Имах всичко

Имах всичко

Имах всичко Аз имах всичко, но нямах нищо.  Знам какво е и да нямаш нищо, но да имаш всичко. Объркващо ли звучи? Казвам се Верен Тончев. Ето моята история накратко.   Въпреки че съм роден в християнско семейство на пастори, които бяха възможно най-любящите родители, в своята същност съм обичал експериментите откакто се помня. Сам по себе си този изследователски глад е нещо добро. Но както повечето неща в живота, излезли от контрол, и този дар може да се превърне в проклятие. Докато растях вътре в мен редовно усещах подтик да опитвам колкото е възможно повече от каквото виждах да предлага животът. На девет години опитах цигари. На десет - марихуана. На единадесет разбрах какво е да се напиеш. На дванадесет изпитах отчаяние поради моята зависимост към пушенето на марихуана. До към петнадесет редовно трупах празни бутилки от твърди питиета по пейките на нощния Бургас – понякога с приятели, по-често в собствената ми компания.  В тези години на бунт срещу моралните убеждения, на които бях възпитаван, ми се наложи да се срещна с най-страшната битка, която всеки човек трябва да води, докато е жив – битката в ума.    Кой беше моят враг? Променяше се с годините… Първо бяха мислите ми, че съм отхвърлен от най-близките за мен хора. Все пак, в моите очи бях черната овца, която разочарова всеки, който някога е инвестирал в мен и моето развитие като християнин.    По-късно се борих с горчивото чувство от това да разочаровам себе си. Научих, че да разбираш какво е добро и правилно, и да го вършиш, са две много различни предизвикателства.   Най-тежката битка водих, когато ме завладя депресия. Прекарвах часове наред в гаража на родителите ми, опитвайки се да удавя разочарованието в още алкохол и тогава изпитах най-тежката болка, с която някога се бях срещал – безнадеждността.    Днес обаче пиша тези думи в различно вътрешно състояние. Имам мир. Имам и радост – нещо, за което завиждах на другите християни, но не вярвах, че ще вкуся за повече от момент. Моята лична среща с Исус, но не като персонажа от библейските истории, които ми бяха разказвали, а като личност, промени всеки аспект от живота ми. С годините битките не стаха по-лесни, но вече не бях сам в тях.     И ако сме в битки, нормално е да се замислим за нашия враг, срещу когото се изправяме заедно с Бога.  Зададох си един простичък и същевременно труден за отговаряне въпрос: Какво бих правил, ако бях сатана?  Разбрах, че ако познавам неговия характер и стратегии, това ще ме направи по-подготвен в битката срещу него.    Библията ясно ни говори за характера на дявола. Той е: Неприятел (Матей 13:25; 1 Петрово 5:8). Баща на лъжата Лъжец (Йоан 8:44; Откровение 12:9). Изкусител (Йоан 13:2; Деяния 5:3). Обвинител (Откровение 12:10). Внушава страхове, съмнения и притеснения (Евреи 2:14-15). Причинява зло (историята с Йов).   Да науча повече за същността и характера на лукавия се оказа особено полезно в опитите ми да отговоря на моя въпрос и да разпозная  методите, които ежедневно се прилагат върху мен, за да бъда отделен от Бога и Неговия план.   Ето какво научих…   Ако бях сатана, щях да се постарая, вярващите да не мислят и говорят за мен. Щом не се замислят, че не съм толкова далечен и абстрактен, ще ми пречат значително по-малко. Така те няма да разберат как постепенно ще променя вижданията им за Бога. Същевременно щях да ги накарам да виждат Библията като една мистична и силно метафорична книга. Ако вярващите се задоволяват с повърхностно разбиране на Библията и я считат просто за богато литературно произведение със скрита мъдрост на места, вместо като абсолютната истина за миналото, настоящето и бъдещето, то тогава ще разберат Бога погрешно. А това би ми позволило да внасям объркване в умовете им. Ако бях сатана, бих се опитал да убедя хората, че Бог всъщност не желае най-доброто за тях. Не само това, ами и че не ги обича и даже ги мрази, не е доволен от тях и е разгневен. В крайна сметка, как биха могли да Го потърсят, ако вярват, че Той би ги осъдил и отхвърлил. Следващата ми цел би била да държа Христовите последователи в неведение относно дадената им от Бога  власт, сила и авторитет в името на Исус. За да постигна това бих им напомнял постоянно техните слабости и бих ги заливал със страхове за бъдещето. Ако бях дявол бих отнел и радостта на вярващите. Без радост от спасението си, няма да имат мотивация и сили да следват безусловно Бога и да развиват взаимоотношения с Него. Щях да ги засипя с толкова недоверие, притеснения и умора, че да не може да спят вечер. Щях редовно да им напомням за всичко, което нямат. Така фокусът им няма да е върху Бога и възможностите, които Той предлага, а върху липсите. Скоро ще се появи и завист, а оттам - вътрешна тегота. Колкото по-здрави са взаимоотношенията между  вярващите, толкова по-трудно ще е да ги лъжа. Както лъв по време на лов, ще отделям плячката си от останалите в стадото. Сами и в изолация, вярващите няма да издържат много дълго. Ще създавам условия за клевети, клюки, напрежение, непростителност. Както настройвах Адам срещу Бога, Каин срещу Авел, Саул срещу Давид, така щях да използвам дори и най-дребните различия, за да създавам спорове помежду им. Тяхната битка не е срещу плът и кръв, а срещу духовните началства и власти (Ефесяни 6:12), но те няма да помнят това. Нямаше да съм аз врагът, а другите вярващи. Нямаше да се пазят от мен, а щяха да воюват срещу себе си и Бога. Ако бях сатана, щях да изпълня вярващите и с вина. Щях да им напомням всяка тяхна грешка и в мига, щом започнат да стъпват по-смело в Духа, щях да ги подсетя за греховете им. Така ще ги парализирам в духовен план. Аз знам, че плътта им върши греховете, а Бог не гледа на нея (Римляни 7:15-25), но те нямаше да знаят. Колкото повече задачи и работа, по-малко време за Бога и служение. Определно щях да ги затрупам с работа. Бих опитал да ги накарам да се покланят на всичко, което не е Бог. Пари, слава, работа, хоби и т.н. Сърцето им ще е навсякъде, но не и при Бога. Това би ме радвало много.   Лесно е да бъдем изпълнени с чувство на безнадежност пред тези стратегии на врага срещу нас. Това, което много вярващи не осъзнават, е, че ние всъщност има немалко какво да направим срещу тези коварно измислени тактики. Ето какво казва Библията:   Разбиране и пребъдване в Божието Слово В Йоан 8:31-32 четем:   „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“   Историята за срещата на Христос с дявола в пустинята (Лука 4) ни дава интересна гледна точка относно методите, които можем да използваме като вярващи, за да се справим срещу сатана. Исус не влизаше в челни сблъсъци срещу Своя изкусител, а разчиташе на Божиите думи. На всеки удар, който бе отправян срещу Него, Той отвръщаше с цитат от Библията. Ние сме призовани да вършим същото в такива ситуации.   Апостол Яков 4:7 съветва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.“   Когато ви нападне мисъл, чувство или внушение, което разпознаете, че не е от Бога, намерете стих с Божията истина и значение, противоположно на лъжите на врага. След това пребъдвайте в тези думи.   Наример: Ако изпитате чувство на страх – размишлявайте върху  Исая 54:17: „Нито едно оръжие, което се образува против теб, няма да просперира; и всеки език, който се повдигне против теб в съд, ще осъдиш. Това е наследството на Господните слуги и тяхната правда е от мен, казва Господ.“   Молитва и упражняване на духовното воюване   В Лука 10:19 Господ Исус Христос казва: "Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди."   Ние имаме власт, дадена ни от Бога, за съпротива срещу атаките на врага. Ето как може да бъде използвана на практика: Изговаряне на думи на благословение върху хората в живота ни. Молитва в Духа на езици. Молитва Бог да събаря крепости. Като финални думи ще кажа, че нашият фокус винаги трябва да бъде поставен върху Исус и взаимоотношението ни с Него. Да наричаме всяко злощастие дело на врага, е изпадане в крайност и не е здравословно за нашия духовен живот. Но когато сме подготвени и екипирани срещу атаките на сатана, ние ще бъдем инструменти на Бога за изграждане на Неговото Царство на земята.   Моето име е Верен. Верен се е показвал и Бог във всяка битка в живота ми. Верен ще бъде и до вас!  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.