Христовата църква, християнската идентичност и пропагандата

От неделя насам десетки мои приятели християни споделиха снимки или видеа на "изумителен", "мощен", "феноменален" "християнски отговор" на представлението на откриването на Олимпиадата. Кадрите са от ежегодния Марш за Исус, който френските християни провеждат в края на май. Тази година в Париж участваха около 20 000 души, а в различни градове излязоха още толкова християни. Скоро след първите кадри се появи и видео от честването на Успение Богородично във френския град Лурд през август 2022, за които отново се твърди, че са отговор на сцените от откриването на олимпиадата в Париж.   По-интересното е, че няколкото профила, които разпространяват "новината", от която българските християни споделят, са откровени руски пропагандатори. Профилите им изобилстват от материали, които се подиграват и гаврят с Украйна, подкрепят открито или тактично руската политика, хвалят Путин като велик лидер.   Защо им е на руските тролове да пържат християните с тази фалшива новина за мен не е напълно разбираемо. Единственото, което виждам е, че руската пропагандна политика е на създаване на тревожност, омерзение, постоянно състояние на усещане на опасност или необходимост да бъдем реактивни.    Опитът на Християнската църква никога не е в съответствие с тези внушения. От най-ранните дни на нашата вяра Христос и вярата са били подигравани и унизявани. Храмовите свещеници дадоха пари на охраняващите гроба войници да разказват, че учениците са откраднали тялото на Исус. В Талмуда е записано, че Исус е син на Мария от римски войник. Римляните са разпространявали слухове, че християнското причастие е пиене на детска кръв, а християните се кланят на разпънато магаре.  Нищо от това не е повлияло на Христовата църква. Християните сякаш са уловили прекрасно духа на думите на пророк Исая "в безмълвие и увереност ще бъде силата ви" (Ис. 30:15) и изграждали своите общини на любов, безкористност и почит към всеки. Както и своите семейства на брачна вярност, любов към децата и взаимна почит. Още в първите години на христянската вяра християните били наставени от своите апостоли "благославяйте и не кълнете" (Римляни 12:14) и "не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто." (Римляни 12:21)   Христяните били удивително упорити в посвещението на взаимната обич и подкрепа, а твърде скоро се прочули с грижата към слабите и отхвърлените и извън своята общност, както и с осиновяваните на изхвърлените нежелани деца. Църквата нараствала не на последно място и чрез поколенията деца, родени в моногамни, устойчиви семейства и възпитани в християнска вяра, наред с присъединяващите се към нея езичници.    Впрочем ако нещо истински застрашава християнската идентичност днес, това е случващото се във видимата част от Руската православна църква. През последните години тя е силен пропагандатор на престъпленията срещу украинския народ и безприкословен привърженик на оформилата се като смес между тоталитаризъм и олигопол власт в Русия. Край Москва беше издигнат "храм на въоръжените сили на Русия", чиито екстериор изглежда смразяващо. И това не е някакво шоу по откриване на светско събитие, това е "самата църква". Беше приета и наложена доктрината на "руския свят" като църковно учение, която по същество представлява откровено езичество.  Християнската съвест е унищожавана, християните са приучавани да хвалят агресията, насилието и лъжата. Това е истинската заплаха за християнството.   Впрочем християнството във Франция е в подем. Мнозина млади хора се обръщат към Католическата църква, отчаяни от безпътицата в постмодерния свят. Хиляди евангелски църкви са открити в последните години, не на последно място, за да посрещнат десетките хиляди търсещи Христос мигранти. И да, следващата година френските християни вероятно ще се съберат на още по-внушителен марш, защото живеят в свободна страна и могат да го правят. Както могат да критикуват нещата, които не им харесват, считат за непочтителни и неподходящи.   Мисля, че има едно изкушение към обществена парадна активност, което е компенсаторно на усещането за провал на мнозина в практикуването на истинското християнско ученичество. Неудовлетворението от способността да изграждаме общности на любов, истинска почит към ближния и безкористност. Както и  неудовлетворение от семейния живот и родителство.    Интересно, че Християнската църква в своя зародиш не се е занимавала с пропаганда. Христос не е влязъл в историческите хроники. Нито веднъж не е посетил императорския дворец, а в резиденцията на местния римски управител влиза   в деня на Своята екзекуция. Но в същото време е докоснал хиляди човешки сърца, докоснал се е до хиляди тела на болни, водил е безброй разговори с обикновени, малки, световно неизвестни хора. След това в същия дух продължили учениците Му, докато в рамките на няколко поколения общността на Христос станала толкова удивителна, впечатляваща и привлекателна, че властите на империята първо отчаяно търсили начини да я унищожат, а после намерили начин да я привлекат за свой съюзник.   Как стана така, че днес станахме толкова зависими от пропагандата? Как стана така, че чувстваме, че нашият адекватен отговор на нещо, което ни изглежда  непочтително, богохулно и омерзително, задължително трябва да е по-ефектно, по-грандиозно и по-влиятелно събитие?   Как станахме хора, които заменяме безмълвието и увереността с надпреварването по публична масовост и мащаби? За руските тролове знам как стана така, но трябва ли така да става и с нас?