Молим ли се искрено?

„И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].” (Матей 6:5-6)

В този текст, записан в евангелието от Матея Господ Исус Христос подчертава, че нашите молитви трябва да са искрени. Христос ни учи да се молим правилно, така че молитвите ни да не бъдат лицемерни. Вместо да седим по кръстовищата и да рецитираме дълги молитви, по-удачно би било да се молим у дома си, когато сме сами.

С тези думи Христос най-вече иска да ни покаже ясно, че ние трябва да се осовободим от лошите мотиви в молитва. Не трябва да се молим, за да получим признание или нещо от другите.

Това не означава, че никога не трябва да се молим публично. Християните не са ограничени до определени места, където те могат или не могат да се молят. Местата, като ъглите на улиците, пазарите, откритите пространства и църквите, със сигурност са неподходящи за молитва. Можем да се молим навсякъде. Но когато се молим, не трябва да правим това за показ, за да получим признание или полза. Христос не е отрекъл свиренето с тръба или биенето на кабана, за да се привлече вниманието при добър повод. Но Той изключва нечистите мотиви в молитвата, когато ясно казва: „за да бъдете виждани от хората”.

Затварянето в тайна стая и заключената врата не са задължителни изисквания за молитва. Въпреки това ние може да пожелаем да сме сами, за да излеем нуждите и желанията си пред Бога с думи и жестове, които не бихме се чувствали удобно, ако другите чуят и видят.

Макар че можем да се молим без думи в сърцата си, думите и жестовете могат да разпалят духа. Затова нека целият ни живот да бъде посветен на Бога. Нека да разпространяваме Словото Му и  да хвалим Неговото царство. Всичко, което правим, трябва да се основава на нашата искрена молитва.

Превод: Радостин Марчев