Господ заповядва…

„Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, проповядвайки благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат овчар. Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“ Матей 9:35-38

Когато чуете за глад, земетресения, войни… по света и за многото неспасени хора, които помитат те към вечността, какви чувства предизвиква това у вас? Когато минавате покрай поредното известие за нечия смърт по стълбовете, трепва ли ви нещо? Ако това не е в състояние да ви трогне и смути, това означава само, че сме се отдалечили много от това, което вълнува и винаги е вълнувало нашият Господ – спасението на погиващият свят.

Когато Гладис Ейлуърд чува Божия призив за нуждата от работници за делото Му в Китай преди години, тя била така дълбоко докосната от изявената ѝ нужда, че започнала настойчиво да говори на братята от църквата да отидат на мисионерското поле там, но никой не пожелал да се откаже от личното си удобство и планове заради Божието дело. Накрая, тя заговорила на собствения си брат, че някой трябва да отиде в Китай заради благовестието и го умолявала той да го направи, обещавайки му да го подкрепя финансово, като работи в Англия, за да му изпраща нужните средства. Брат ѝ подобно на другите мъже категорично отказал, тогава напускайки стаята, в която разговаряли, той я предизвикал да отиде тя, щом толкова я било грижа за Китай. Гладис се замислила над думите му и тогава предложила себе си в служба на Господа. Тя пише години по-късно: Не бях първият избор на Бога, относно това, което извърших за Китай. Не знам кой е бил… Трябва да е бил мъж… добре образован мъж. Не знам какво се е случило. Може да е умрял.Може да не е искал… и Бог е погледнал надолу… и е видял Гладис Ейлуърд. Тогава Бог е казал: „Тя е готова.“

Историята на тази мисионерка в Китай ме благослови много със своята духовна дълбочина и уроци. Насърчавам ви да потърсите свидетелства на такива покорни на Бога слуги в Интернет,за да се уверите, че Бог не търси способни хора, а покорни на Духа Му. Той може да се прослави чрез всеки, дръзнал да Му се покори и довери.

Преди години в арабската страна, в която послужих, един брат ни разказа история, която съм разказвала и преди, но си заслужава да се повтори. Той свидетелствал на един арабин за жертвата и победата на Христос. Човекът жадно поглъщал всяка, казана дума от нашият брат, а накрая го попитал дали много хора в християнската част на света знаят тези истини. Когато нашият брат му отговорил утвърдително, той учудено го попитал, защо не отиват по света, за да кажат и на другите това, което знаят. Нашият брат останал засрамен и смутен от въпроса му, защото и той самият не знаел как да оправдае липсата на състрадание и готовност у християните да отидат и да свидетелстват по света за победата на кръста. Повечето арабски народи са обитавани от милиони жители, защото алах насърчава жените да раждат за исляма. Докато посещавах църквата, в която се събирахме християни от различни точки на света, някой служеха там като мисионери, а други просто работеха за държавата, бях изненадана колко малко бяха мисионерите в съотношение с местното население. Един се падаше да благовества на около няколко хиляди нуждаещи се, за да бъде достигнато цялото население. Възрастните мисионери преобладаваха спрямо младите. Практически тази задача ставаше непосилна за нас. Тук говоря само за една арабска страна, а представете си нуждата в целия свят.

Колко хора от църквите ни избират да отидат в чужбина, за да си осигурят по-високи стандарти на живот и колко от тях отделят и решават да подкрепят мисионери и благовестители с печалбата си? Най-тъжното е, че мисионерското поле и благовестието не са основен приоритет за повечето български църкви днес. Много малко са пасторите, които чувам да говорят за тази крещяща нужда в света, това неизбежно води и до слабия интерес на християните ни и към достигането на недостигнатите по света. Хората са насърчавани да даряват щедро за личното ни удобство в църковните сгради, които посещаваме, но не и за нуждата от превеждането и принтиране на Библии, изпращането на мисионери и подкрепянето им в страните в които служат те. Като четете библиите си, какво разбирате за Божиите приоритети, кога се радва цялото небе, когато си правим църковни сгради за чудо и приказ или когато се спасява грешник на земята? Когато учениците на Исус Му изразиха възхищението си от величието на храмовите здания, Той просто им отговори: „Истина ви казвам: Няма да остане тука камък върху камък, който да не се срине.“ А на друго място Той допълва: „Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива и продава всичко, което има, и купува тази нива.“ (Матей 13:44).

Майката на популярния актьор Дензъл Уошингтън му казвала: „Сине, виждал ли си някога катафалка да бъде следвана от имуществото на починалия?“ Аз не, а вие? В Откровение 14:13 обаче пише: „И чух глас от небето, който казваше:Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.“ За какви дела мислите, че говори тук Господ, не за тези ли, които са извършени за Негова слава и за установяване царството Му на земята чрез достигане на колкото е възможно повече хора чрез благата вест за спасение?!

Колко малко хора желаят да се посветят изцяло на Божието дело, а църквите дори не ги подкрепят. Колко малко са тези, които заявяват желанието и готовността си да отидат на мисионерското поле, а църквите вместо да ги подкрепят, ги пренебрегват и дори обезсърчават. Колко често се молим на Господаря на жетвата да подготви и изпрати работници? Да се молим на Господаря на жетвата за работници е едно от малкото конкретни поръчения на Исус относно нещата за които трябва да се молим! Виждаме тази нужда от работници на Божието дело всеки ден и въпреки това пренебрегваме Исусовото поръчение, което ми показва, колко го умаловажаваме. Истината е, че само Бог е Господарят на жетвата и сърцеведеца, само Той е в състояние да призовава и подготвя точните хора за нужното служение, но Бог иска да участваме в това с молитвите и верността си.

Мисионерът Андрю Мъри, служил дълги години в Южна Африка, пише в книгата си „С Христос в училището на молитвата: “Защо не се подчиняваме на инструкциите на Господаря по-усърдно и не викаме по-настойчиво за работници? Има две причини. Едната е: Нямаме състраданието на Исус, което предизвиква този призив за молитва… Другата причина за пренебрегване на заповедта е: Не ни достига вярата, че молитвата има сила да дава конкретни резултати.“ С това ми се иска да предизвикам и вас, които споделяте видението за нужда от работници на мисионерското поле и да ви насърча да започнете да се молите за това Бог да призовава, подготвя и изпраща работници на Божията нива, всеки ден! Бъдете отворени и за възможността самите вие да се окажете част от отговорът на молитвите си! Не пренебрегвайте Божия глас и призив, ако Го чуете! Той е верен да ви облече със силата и помазанието на Духът Си за служението, което е определил за вас! Както и да подсигури необходимите средства за това, което ви бъде необходимо. Аз лично съм изпитала верността Му за това и мога да ви уверя, че когато Бог призовава и изпраща, Той се грижи за работниците Си.

Накрая ми се иска да завърша с молитвата, в която ни води мисионера Андрю Мъри, отправена към Господаря на жетвата: „Блажени Господи! Още веднъж ни даде прекрасен урок. Смирено Те молим да ни позволиш да видим тези духовни реалности. Има голяма жътва, която погива, докато чака заспалите ученици да дадат сигнал на работниците да дойдат. Господи, научи ни да я виждаме със сърца, пълни със състрадание и жал. Има толкова малко работници, Господи. Покажи ни какъв ужасен грях е липсата на молитва и вяра, като знаем, че има Господар на жътвата, способен и готов да ги изпрати. Покажи ни как Той всъщност чака молитвата, на която е обещал да отговори. Ние сме учениците, на които е дадена заповедта да се молим. Господи, покажи ни как можеш да вдъхнеш Своя Дух в нас,така, че Твоето състрадание и вярата в Твоето обещание да ни издигне до непрекъсната, побеждаваща молитва.

О, Господи! Не е възможно да разберем как можеш да повериш такава работа и такава сила на хора толкова лениви и неверни. Благодарим Ти за всички, които Ти учиш ден и нощ да се молят за работници. Господи, вдъхни Духа Си във всички Свои деца. Нека се научат да живеят само за царството и славата на своя Господ и разберат напълно какво могат да постигнат молитвите им чрез вяра. И нека сърцата ни бъдат изпълнени с увереността, че молитвата, изказана с жива вяра в живия Бог ще донесе сигурен и щедър отговор. Амин.“