Господ закъсня

Натискам педала и давам газ. Бързам. Искам да стигна веднага. Но уви, всичко ми пречи. Тъкмо съм набрал инерция и летя, а светофарът светва под носа ми червено. Натискам спирачките, гумите скърцат и аз спирам. Нервно броя секундите до следващото зелено, газ и отново съм спрян на следващия светофар. Да не говорим за шофьорите: "Кой му даде книжка на тоя?" Тъкмо тръгна наляво, и той се мушне пред мен. После надясно, а той отново без мигач, едвам, едвам, като на мегдана ме засича безпардонно.

Ралито "София" е просто един отблясък на състезанието, което водим в живота си. Състезаваме се с времето, с Бога, с ближните. Натискаме педала и се чудим защо Бог не "отговаря" на нашите напъни. Молим се настървено и постим даже. Искаме да стане на нашето. Задаваме въпроси, без да слушаме отговора. Защото не ни харесва.

И ГОСПОД ми отговори и каза: Напиши видението и го изложи ясно на плочи, за да може да се чете лесно. Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

Бог управлява. Бог е цар! Той говори и Словото Му не може да се отмени или да бъде осуетено. Дали да се доверим на изреченото от Бога, или да запретнем ръкави да Му помагаме – това е изборът, който трябва да направим. За да се покорим на Словото, се изисква вяра. И тази вяра бива изпитана. Защото нашето разписание не съвпада с това на Бога и тогава се появява конфликт.

Закъснява ли Бог? Защо се бави? Не вижда ли какво става? Всъщност правилният въпрос е: "Не виждаме ли ние какво става, не виждаме ли ръката на Бога, която работи мощно?" Защо тогава се страхуваме? Защо прибързваме? Защо не чакаме търпеливо точното време да действаме и времето, в което да се въздържаме от действие?

Ако се вслушваме в думите на Бога, ще можем да подредим живота си така, че да не бързаме, когато не е нужно, както да се събудим, когато сме заспали. Да бързаме тогава, когато е нужно да се бърза, а да чакаме, когато има спирка. Тогава ще стигнем точно навреме, без да упрекваме околните, че пречат. Защото следваме Бога. А Бог е съвършен. Той не прави грешки. Не закъснява, макар да изглежда, че се бави. Всъщност Той е точен. Ние избързваме. Или се забавяме.

Нека сверим часовника си с Него. Така Той ще опази в съвършен мир непоколебимия ум….