ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЯ, глава 17:1-4

„И след шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан, и ги заведе на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, ще направя тука три скинии.“ Мат.17:1-4

Това е една от най-величествените сцени в Евангелието – кратък, но ослепителен проблясък на небесната слава. Евангелист Матей разказва събитието на един дъх, сякаш сам е поразен от величието му. Тримата ученици – Петър, Яков и Йоан – виждат своя Учител не в смирения Му човешки образ, а в сиянието на Неговата Божествена слава. До Него застават Мойсей и Илия, които разговарят с Него, а облакът на Божието присъствие ги засенява и от него прозвучава гласът на Отца:

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.“

Това преживяване не е било дадено на най-съвършените ученици, а на най-дръзките.
Същите тези Яков и Йоан са били готови да свалят огън от небето върху противниците на благовестието. Петър е дръзнал да се противопостави на Христос, когато чу за предстоящите Му страдания. И все пак именно те получили привилегията да надникнат отвъд завесата – да видят целта преди кръста.

Преображението разкрива дълбоки истини за Божието царство.

Мойсей е представител на Закона.
Илия е представлявал пророците.

Двама мъже от различни епохи, живели столетия преди това – единият преминал в славата Господна на планината Нево, другият е бил грабнат в огнена колесница – стояли живи и напълно адеккватни в присъствието на Месията. Според свидетелството на Лука (9:31) те са разговаряли с Исус за Неговата смърт, възкресението и славата Му. Кръстът не е бил инцидент и не е бил триумф на злото; той е бил в сърцевината на Божия план, на доброволната върховна жертвасна любов на нашия Господ и Спасител.

Сцената на планината хвърля светлина и върху съдбата на човека след смъртта.

На първо място, починалите няма да изчезнат, няма да бъдат нихилирни техните личностите, (от латински nihil, пълно унищожение), но те ще продължават да съществуват и след физическата смърт.

На второ място и след смъртта запазват своята личностна идентичност! Моисей си е бил още Мойсей и Илия си е останал Илия. Те са запазили своето име, памет, история и разпознаваемост, разлики и специфични особености.

Трето преминалите във вечността ще си останат човешки същества, така както на Мойсей и Илия не са им пораснали крила, нито са станали други същества – да речем ангели. Те са си останали човеци, точно като Исус, Синът Божи, Второто Лице на Пресвятата троица, Който е бил възкресен в прославеното Си човешко тяло, в което са продължавали да стоят раните на прободените Му ръце, нозе и ребра.

Четвърто, както Мойсей и Илия, всички починали хора ще са живи в съзнателно състояние и след смъртта. Илия и Мойсей не са били събудени от душевен сън, нито са били извадени от хибернация (състояние забавено и безсъзнателно съществуване). Те са се движили, говорили и са били на едно и също място въпреки, че са преминали във вечността на различни места в различно време, отдалечено едно от друго на девет века.

Пето – Мойсей и Илия са били в прославени тела, каквито и ние ще имаме, ако устоим до края. Тези тела са могли внезапно да се появят или изчезнат и да се радват на общението си с Исус.

Шесто – Мойсей и Илия са били адекватни, разбирали са какво се е случило или ще се случи на земята или в небесата. Те са продължавали да имат връзка с развитието, необходимостите и тревогите, които се стават на земята и са били ангажирани с въпросите на спасението и вечността.

Интересно, нали? И за мен така!