ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 5:21-23

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ…
Проповедта на планината – 4

„Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие, излага се на съд“. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си [без причина], се излага на съд; и който рече на брат си „Рака“ (на арамейски: „празноглавецо“), се излага на синедриона; а който му рече „Бунтовни безумецо“, се излага на огнения пъкъл.“ Мат.5:21-23

Дали си даваме сметка, че във видимата църква отдавна сме надскочили цитираните нива на обиди и обвинения спрямо братята и сестрите си. Моделът от „света“ или по-скоро лошият пример на използваните епитети и етикети, които вярващите сипеха помежду си преди десетина години, доведе до това, днес светските отношения и език да паднат толкова ниско, че езикът на народните представители в парламента, да надмине уличния език на циниците.

Знаете ли, че за всяка нанесена обида и несправедливо обвинение има последствия?
За някои волнодумства, ще отговаряме пред човешки съд – било то църковен или светски.
За други, съдът ще бъде небесен и опасността от наказанието да се изтърпи в „огнения пъкъл“.

Апостол Яков предупреждава:

„И езикът, този цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва всичкия кръг на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но никой човек не може да укроти езика; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, това не трябва да бъде така.“ Як.3:6-10

Единствения изход, когато сме подмамени от езикът ни, същият този език да се пречупи и да поиска прошка и примирение, от този когото е обвинявал и обиждал.

„И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си. Помирявай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.“ Мат 5:23-26

Може ли да кажете „Амин“?