ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЙ, глава 13:24-25

СЕЯЧА НА ПЛЕВЕЛИ
Небесното царство- 2

„Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде, та пося и плевели между житото и си отиде. И когато поникна злакът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.„ Мат.13:24-25

Надявам се, че сте дочели докрай притчата за „сеяча на превели“ и ако сте прочели обяснението на притчата (ст. 37-43), сигурно вече сте получили и отговор на много от въпросите, които си задаваме като вярващи.

Неприятен и дори много болезнен е факта, че всред присъединилите се хора към Църквата, които са „доброто семе“ на благовестието, ще има и има такива, които са родени от семето на „неприятеля“.

В притчата Христос казва, че докато „спяха човеците“, разбирай докато Божите служители – апостоли, пастори, дякони, пророци и учители –  са били пасивни и не са били на поста си, а това често се случва, неприятелят е посял „плевели – човеци“. Това са хора, които в началото толкова приличат на истинските повярвали, че дори и не се различават много, много от тях. И едва когато трябва да започнат да „завързват“ плодове, се вижда кои, какви точно са.

Култовата и много често използвана реплика: „По плодовете им ще ги познаете“,  е твърде късна констатация за каквато и да е реакция! „Плевелите“ така се вплитат в „житото“, че не е възможно да бъдат отстранени без да бъдат отскубнати заедно с тях и много от плодоносни житни кълнове.

Между впрочем „оплевяването“ в църквата понякога се случва, въпреки, че не е препоръчително!

„Оплевяването“ – т.е. отстраняване от църквата се налага, когато плевелите-човеци вземат връх и има опасност да задушат и да опропастят цялата духовна реколта! За съжаление тогава заедно с плевелите-човеци могат да бъдат увлечени и да пастрадат човеци-златно жито и се губят завинаги. Ето затова е и написано: „Внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него…„ Евр.12:15

Е, тогава какво да правим?!
Ами с много осторожност трябва да се грижим, да бдим и да пазим разораната църковна нива! Всички неразбирания, ежби, конфликти и падения между служителите и вярващите в църквата, допускат твърде близо „неприятеля“, а той не пропуска да посее своето семе в човеците!

*          *           *

Още един аспект в притчата за „сеяча на плевели“.
Ние също сме добре разорана нива! Когато нашето сърце приеме Божието слово, много скоро след това започва да израства злакът на посяното и да връзва плод. Но със сигурност и вие сте открили, че не всички „семена“ – мисли, идеи, намерения, планове и връзки са посеяни от Господа!
За съжаление, „сеяча на плевели“ и отколешен наш противник, много често се промъква тайно, до като ние сме разсеяни, притеснени и невнимателни, и посява своите семена с остри бодили и горчиви плодове в сърцата ни…

Съветът е: