Евангелие по Лука, глава 9-а

НОСАЧИ НА КРЪСТОВЕ

„Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“ Лука 9: 23

Христос постоянно предизвиква нас, съвременните Негови ученици, да осъзнаем, да изповядаме и да практикуваме вярата си:
„Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си!“

Това е отричане от нашето себично, алчно и гордо Аз! Едва когато нашето Его отстъпи от управлението на живота ни, има възможност да следваме стъпките на Учителя.

Следването на Христос е с ежедневно носене на нашият „кръст“  – не кръстче,  а  онези трудности, тежести, хули и проблеми, които произтичат от практикуването на нашата вяра. За някои, това са тежки семейни взаимоотношения, за други проблеми със съседите, с колегите или властите. А единици имат и мъченически кръст.

Какъвто и да е кръстът ни, трябва да го носим както Христос го е носил, без ропот, без озлобление и без закани! От личен опит зная, че тези с най-лек кръст, най-силно пъшкат.

Преди известно време, президента (на когото не съм фен), по повод националният ни герой Васил Левски, каза следното: „Като народ, трябва да разпознаваме праведниците си до като са живи!“ и аз напълно съм съгласен с него. Много често, освен проблемите с невярващите, онези които безропотно носят кръста си понасят и недоверието, и отхвърлянето, и одумването на вярващите. Вместо тази допълнителна тегоба, те би трябвало да имат подкрепата на съвременните наследници на Симон Киринееца – нали!

Някога хрумвало ли ви е, че бихте могли да практикува професията „носач на чужди кръстове“?